Лечебен план

В подготовката за всяка една битка е добре да знаеш колкото се може повече за своя противник. Искаш да си наясно с позициите му, с какви ресурси разполага, навиците му, кои са слабостите му. На базата на тази информация можеш да разработиш план за атака, така че да гарантираш в максимална степен успеха си в битката. В борбата с рака не е по-различно. Ето защо сме подготвили специално за всички пациенти с онкологични заболявания и техните близки една поредица, която ще хвърли яснота върху лечебния план на всяко едно онкологично заболяване.

Основи на лечебния план:

Лечебният план на всеки пациент представлява лекарската препоръка за най-добрия начин, по който могат да бъдат унищожени раковите клетки и по възможност да се предотврати тяхната поява отново. Планът се основава на информация за раковите клетки (от доклада на патолога) и дали засягат други части на тялото (резултатите от скенирането и рентгеновите снимки и кръвните изследвания). Фактори като възраст, пол, здравословно състояние, а също и семейна история (анамнеза) са от изключително значение. Лекуващият лекар ще иска да знае за всички други медицински проблеми, с които се е срещал пациента в миналото: диабет, хипертония, бъбречни заболявания, алергии, кожни заболявания, проблеми с храносмилателната система—всичко. „Понасяте ли болка?“, „Дишате ли тежко?“, „Храните ли се нормално?“, „Какви медикаменти приемате?“. Лекарят ще пита и за навиците на пациента—спортува ли, с какво се храни, какви физически упражнения прави, дали пуши и пие, откога, по колко. Какво работи пациента, колко активно? Има ли други членове на семейството с доказано онкологично заболяване. Първата среща с лекаря онколог включва подробно интервю, което се нарича анамнеза, както и обстоен клиничен преглед. Всички тези данни са необходими на лекуващия лекар, за да „стадира“ заболяването и да определи лечебния план.

Доклад от патолога: 

След поставянето на диагнозата за първи път, най-вероятно е да последва хирургична интервенция. По време на операцията се взимат и части от околната тъкан, както и от близките лимфни възли, за да се установи дали туморът се е разпространил до съседни органи. Патолозите работят в т.нар. „патологични лаборатории“, където изследват туморните клетки, както визуално, така и под микроскоп. Техният доклад съдържа информация за размера на тумора, от кой орган произлиза, до каква степен е подобен или се различава до нормалните клетки. Патолозите са тези, които могат да кажат дали туморът е „инвазивен“ (склонен да се разпространява) и до каква степен се е разрастнал. Патолозите също изследват раковите клетки за промени в ДНК или наличието на хормонални рецептори. Докладът на патолозите съдържа подобна информация и за находката в тъканта взета от лимфните възли, които са били отстранени по време на операцията или биопсията.

Онкологична комисия:

Онкологична клинична комисия
При установяване на злокачествен тумор всички Ваши изследвания ще бъдат представени на онокологична комисия или клинична комисия по хематология, в която има специалисти от различни области за обсъждане на най-добрия метод или комбинация от различни методи за Вашето лечение.
Онкологичната комисия извършва цялостна оценка на пациенти със злокачествени солидни тумори или злокачествени хематологични заболявания с цел определяне на окончателната диагноза, стадия, прогностичната група и лечебната стратегия в различни етапи на болестта.
Вие ще бъдете насочен към съответния специалист (хирург, лъчетерапевт или химиотерапевт) за провеждане на лечението. В консултативния кабинет на съответната клиника/отделение специалистът оценява направените лабораторни и инструментални изследвания, подготвя документите за приемането в клиниката/отделението и Ви определя ден и час за постъпване (освен в случаите на спешност).
Всички лечебни заведения, които изпълняват дейности, включващи диагностика и лечение на онкологични заболявания, провеждат оперативно лечение на болни с установени онкологични заболявания само след заключение на клинична онкологична комисия.
В случаите, когато се установи необходимостта от провеждане на допълнителни медицински дейности (консултации; медико-диагностични изследвания) за поставяне на окончателна диагноза и стадиране, пациента се насочва за допълнителни изследвания. Окончателното решението на клиничната онкологична комисия/клинична комисия по хематология се оформя и отчита след получаване на резултатите.
Съставът на онкологичните комисии включва:
Лекар със специалност по медицинска онкология,
Лекар със специалност по обща и клинична патология,
Лекар със специалност по образна диагностика,
Лекар със специалност по лъчелечение,
Лекар със специалност по профила на заболяването за всеки конкретен пациент.
При необходимост участва и специалист по нуклеарна медицина.

Съставът на хемтологичната клинична комисия включва:
Лекар със специалност по клинична хематология;
Лекар със специалност по обща и клинична патология;
Лекар със специалност по клинична имунология;
Лекар със специалност по медицинска генетика;
Лекар със специалност по образна диагностика;
Лекар със специалност по лъчелечение.

Решението трябва да включва: окончателна диагноза, стадий на заболяването (по TNM за злокачествени солидни тумори); лечебна тактика; планиране на последователността на терапевтичните етапи , запознаване на пациент със злокачествен солиден тумор с терапевтичния план и последователността на терапевтичните етапи, чрез които да се достигне до окончателна цел на лечението.


Въпроси, които могат да бъдат зададени:

След като цялата информация е събрана и прегледана от лекуващия лекар, терапевтичният план трябва да бъде обсъден с пациента.
- Каква е целта, която си поставяме с това лечение? Да се елиминира рака или да се предотврати нова поява?
- Има ли нужда от друго лечение (хирургическо, лъчелечение, таргетна терапия, хормонално лечение)? Защо?
- Колко курса на лечение се предвиждат? С каква честота? Каква е продължителността на всеки курс?
- Какви странични ефекти могат да се очакват (косопад, гадене и/или повръщане, умора, увеличен риск от инфекции)? Как могат да бъдат предотвратени страничните ефекти? Как да се справяме с тях?
- Как лечението би повлияло други заболявания (диабет, сърдечносъдови заболявания, белодробни заболявания, бъбречни болести)?
- Как лечението ще повлияе сексуалния живот на пациента? Детеродни функции при жената? Ефектите трайни ли ще бъдат или временни?
- Ще може ли пациентът да се върне на работа? Кога? Ще може ли да пътува?
- Как може да се разбере дали лечебният план действа? Какви изследвания трябва да се правят?

Второ мнение:

Твърде вероятно е пациент с поставена онкологична диагноза да обмисли консултация от типа „Второ мнение“. Възможно е пациентът да има опасения, че това ще бъде обидно за лекуващия лекар, че може да доведе до криза в доверието между пациента и лекаря. Тези опасения са ненужни—търсенето на второ мнение е честа практика. В някои държави застрахователните фондове дори го изискват. От друга страна същият този лекуващ лекар предоставя „Второ мнение“ за други пациенти. Ползата от „Второ мнение“ може да бъде дори и потвърждението, че избраният лечебен план е наистина най-добрият. „Второто мнение“ помага при направата на избор накъде да се продължи с лечението—понякога има избор между хирургично лечение или лъчелечение. Възможно е пациентът да бъде включен в клинично проучване, което се провежда в центъра, в който е потърсил „Второ мнение“. Общо взето търсенето на „Второ мнение“ може да помогне като увеличи вариантите и помогне за по-лесното взимане на решение, с по-голяма увереност. Когато пациентът реши да търси „Второ мнение“, първо трябва да повери мястото, специалиста, да уговори час за консултация. Също толкова важно е пациентът да провери и си запише точно какви документи ще са необходими на лекаря, за да извърши консултацията—епикризи, рентгенови снимки, блокчета. Може да са необходими и CD-та на някои от направените изследвания. Разбира се, че също толкова важно е лекарят да прегледа и самият пациент, през което време пациентът може да зададе всички свои въпроси към специалиста. Пациентът не бива да забравя, че обикновено всяка подобна консултация завършва с писмен доклад.

Споделяне