Menu

Устройства за централен венозен път

Част от необходимите за лечението ви медикаменти ще трябва да се вливат директно в кръвта. За тази цел във вената ви ще бъде поставено устройство, което се нарича венозен път. То ни позволява да получим достъп до вашата венозна система и да осигурим лечението ви.
Има няколко различни видове устройства. Едно от тях се нарича периферна канюла. Тя представлява пластмасова тръбичка, която се поставя във вена в долната част на ръката или дланта, през игла. След това тази игла се изважда, а канюлата остава във вената ви за няколко часа или до три дни, докато трае лечението ви. След приключване на лечението, канюлата се изважда. Всеки път, когато имате нужда от лечение, ще ви бъде поставяна нова канюла.

Понякога тази манипулация може да влоши състоянието на вените ви и вкарването на канюлата в тях да бъде затруднено. Ако това се случи, може да ви бъде поставено устройство за централен венозен път. Някои лекарства не могат да бъдат вкарвани във вените на ръката или дланта и могат да се дават само чрез централен венозен път, в по-голяма вена, водеща до сърцето ви.

Какво представлява устройството за централен венозен път (ЦВП)?
То е направено от недразнещ материал, например силикон, което означава, че може да остане в тялото ви за период от няколко седмици или месеци. ЦВП може да има една или две тръбички. Когато ЦВП е с две тръбички, се нарича катетър с двоен лумен.

Какви са предимствата на ЦВП?
Независимо от вида си, ЦВП се използва за вливането на течности и лекарства в тялото ви. Може да се използва и за вземане на кръв. ЦВП ще спести на вас или на вашето дете постоянните убождания с игла при вземане на кръв или вкарването на канюли по време на лечение.

Какви са недостатъците на ЦВП?
При всеки ЦВП съществува риск от инфекции и образуване на съсирек около катетъра (тромбоза). Ако при вас съществува риск от тромбоза, ще ви бъде дадено лекарство, което да понижи риска от тромбоза. Може да има и моменти, в които да е невъзможно да се вземе кръв от което и да е от устройствата за ЦВП.

Видове ЦВП
Има три основни вида ЦВП:
- Периферно въвеждан централен катетър
- Тунелизиран катетър
- Имплантиращ се порт

Как ще знам кое устройство да избера?
Може да имате възможност да изберете всеки от трите вида ЦВП, но изборът ви ще зависи от вида на лечението ви и физическото ви състояние. Изборът ви може да е ограничен, например, ако нямате подходящи вени на ръцете или не може да ви бъде поставена пълна упойка или имате премахнати лимфни възли по време на операция на млечната жлеза. Дори и да нямате избор относно вида ЦВП, може да обсъдите как и къде ще ви бъде поставено устройството.
Таблицата ви показва нагледно основните характеристики на трите различни вида ЦВП. По-надолу ще намерите и по-подробна информация за всяко отделно устройство за ЦВП. Необходимо е да обсъдите въпроса с вашата медицинска сестра, тъй като между отделните болници може да има разлики.

  Периферно въвеждан централен катетър Тунелизиран катетър Имплантиращ се порт
Трябва ли да вляза в операционна зала и да ми бъде поставена упойка? Не Да, но само местна упойка и седиране Да, ще ви трябва пълна упойка 
След премахването му, ще ми останат ли белези? Не Да Да
Мога ли да се къпя с него? Да, но не можете да потапяте ръката си във ваната Да, но не можете да потапяте гръдния си кош във ваната Да
Ще трябва ли въпреки това да ми се вкарват игли във връзка с лечението ми? Не Не Да
Мога ли да плувам с него? Не Не Да
Трябва ли да ми се сменя превръзката? Да, веднъж седмично Да, но само през първите три седмици Не
Трябва ли да бъде промивано устройството? Да, веднъж седмично Да, веднъж седмично  Да, веднъж седмично

Периферно въвеждан централен катетър (ПВЦК)

Какво е ПВЦК?
Периферно въвежданият централен катетър е тръбичка, която се вкарва във вена в горната част на ръката, над сгъвката на лакътя. Тя се придвижва в голямата вена, която води до сърцето ви. ПВЦК може да бъде поставен на всяка ръка.

Какви са предимствата на ПВЦК?
• Не трябва да влизате в операционна зала за поставянето му;
• Не се налага хирургическа процедура за поставянето или премахването му;
• Не оставя белези;
• Рискът от усложнения при поставянето му е малък.

Какви са недостатъците на ПВЦК?
• Превръзката трябва да се сменя веднъж седмично от лицето, което се грижи за вас / ваш близък човек / медицинска сестра;
• Не можете да плувате с ПВЦК, освен това може да се наложи да ограничите други енергични спортни дейности;
• Не може да се използва за инжектиране при нуклеарно-медицински диагностични процедури и може да се използва за инжектиране при компютърна томография или магнитно-резонансна томография само при определени обстоятелства.

Как се въвежда катетъра?
Медицинската сестра или лекарят ще локализират вената ви с помощта на ултразвуков апарат и след това ще ви сложат местна упойка, за да обезчувствят кожата върху вената. Във вената ще бъде вкарана малка канюла, а в нея ще бъде вкаран интродюсер (въвеждач), през който се въвежда катетъра, докато връхчето му застане в правилна позиция. След това интродюсерът се изважда и остава само катетърът. Специално приспособление се прикачва към ПВЦК, за да го закрепи към кожата.
Върху катетъра се слага превръзка и се уплътнява. Това се прави с цел да се сведе до минимум кървенето, което е възможно през първите 24 часа. След това се прави рентгенография на гръден кош, за да се провери дали ПВЦК е на правилното място.

Какви грижи да полагам за ПВЦК?
Превръзката трябва да се смени през първите 24 часа след поставянето на ПВЦК. Това се налага, защото поради изтичането на кръв, тя може да се размести или разхлаби. Обикновено превръзката ви ще бъде сменена, преди да напуснете болницата. Ако нямате болничен престой, ще бъдете помолени да се върнете в болницата на следващия ден за смяна на превръзката. Ако това ви затруднява, превръзката ви може да бъде сменена от медицинска сестра в болнично заведение близо до вас. След първата смяна, следващите смени на превръзката са веднъж седмично. Това може да бъде направено от медицинска сестра в болнично заведение близо до вас или можем да научим ваш роднина или приятел да го прави за вас в домашни условия.
Трябва да се къпете всеки ден (душ, вана или цялостно измиване), за да поддържате кожата си чиста.
Прозрачната превръзка върху изходното място е водоустойчива. Но трябва да внимавате да не намокрите катетъра или удължителя. Превръзката трябва да е суха, чиста и да прилепва плътно към кожата. Ще ви бъде даден водоустойчив ръкав, който да слагате в банята.
Предпазно устройство държи ПВЦК на мястото му и се подменя, когато се разхлаби или замърси.
През първата седмица след поставянето на катетъра, кожата ви може да бъде зачервена или възпалена, което може да облекчите като поставите бутилка с топла вода на съответното място или като облегнете ръката си на възглавница. Ако състоянието ви не се подобри след първите 48 часа, обадете се в болницата.

 

Тунелизиран катетър
Тунелизираният катетър представлява тръбичка (понякога наричана линия на Хикман), която се вкарва през гръдния кош в голяма вена, която води до сърцето. До катетъра има малък маншет, който можете да почувствате през кожата. Той предотвратява движението или изпадането на катетъра. Катетърът може да бъде поставен на всяка една от двете страни на гръдния ви кош.
Какви са предимствата на тунелизирания катетър?
• Няма нужда от превръзки след махане на шевовете
Какви са недостатъците на тунелизирания катетър?
• Трябва да ви бъде поставен в операционна зала. Поставянето се извършва с местна упойка.
• Отстранява се с хирургическа процедура (но не в операционна зала).
• Ще ви останат три малки белега.
• Не можете да плувате, докато сте с този катетър, но другите ви дейности няма да са ограничени.
• Не може да се използва за инжектиране при нуклеарно-медицински диагностични процедури и може да се използва за инжектиране при компютърна томография или магнитно-резонансна томография само при определени обстоятелства.

Как се въвежда катетърът?

Ще ви приемат в болница за един ден. Лекар ще въведе катетъра с местна упойка, която ще обезчувстви зоната на гръдния ви кош. Ще ви бъде дадено успокоително, което да ви отпусне и от което може да ви се приспи. Понякога може да се наложи използването на пълна упойка.
На гръдния ви кош ще бъдат направени два малки разреза – единият за тунелизиране на катетъра, а другият, близо до ключицата, за въвеждане във вената. Ще имате два шева, по един за всеки разрез. Ще ви кажат кога и кой ще ви ги махне.
След въвеждане на катетъра, рамото ви може да е схванато и да изпитвате болка в продължение на няколко дни, за която можете да вземате болкоуспокоителни. Ще ви бъде направена рентгенова снимка, за да се провери дали катетърът е на правилното място.

Какви грижи да полагам за изходното място на тунелизирания катетър?
Превръзката се сменя след първите 24 часа и след това веднъж седмично, докато на третата седмица не се махнат конците. След това няма да имате нужда от превръзка. Въпреки това някои хора предпочитат да залепят малко парче марля върху изходното място. То трябва да се сменя всеки ден.
Трябва да се къпете всеки ден (душ, вана или цялостно измиване), за да поддържате кожата си чиста. Ако не се къпете, трябва да почиствате около изходното място с охладена преварена вода и памук, когато се миете или когато сменяте марлята.
Как се маха катетърът?
Ще ви приемат в болницата за деня и ще останете там 3-4 часа. Можете да консумирате храна и течности в деня на процедурата, тъй като тя се извършва в отделението с местна упойка.
Когато отидете в болницата, ще ви вземат кръв за нивата на тромбоцитите, хемоглобина и скоростта на съсирване. Изследванията се правят, за да се избегне риска от кървене по време на процедурата.
След това ще имате време за себе си, докато излязат резултатите от кръвното изследване. Това обикновено отнема около два часа. Ако резултатите не са удовлетворителни, изваждането на катетъра няма да е безопасно и може да ви помолят да дойдете отново след няколко дни. Също така ще ви питат дали изходното място е зачервено, подуто, болезнено или сълзящо.
Процедурата се извършва от специално обучена медицинска сестра или лекар и обикновено отнема около 30 минути. Ще ви помолят да лежите неподвижно на легло с една възглавница. Ако това ви затруднява, кажете го на сестринския персонал.
Може да сте чувствали малка подутина под кожата, където се намира катетъра – това е маншетът. Ако подутината не е видима, сестрата или лекарят ще я намерят с помощта на рулетка. Ще ви бъде инжектирана местна упойка подкожно около маншета. Може да почувствате щипене за минута или две. Когато зоната се обезчувстви, в кожата се прави малък разрез и катетърът се изважда. Може да усетите дърпане или бутане, но е малко вероятно да почувствате болка. Все пак, ако има болка, информирайте сестрата или лекаря, за да ви сложат още упойка.
След изваждане на катетъра, разрезът се зашива с два или три шева. Слага се превръзка. Ще ви помолят да останете в легнало положение в продължение на 30 минути и, ако няма допълнително кървене, ще можете да напуснете болницата. Ще можете да шофирате след процедурата.
Ще трябва да слагате превръзки на зоната с разрезите всеки ден до махане на конците. Ако имате превързочни материали, марля, или лепенки у дома, използвайте ги за превръзки. Ако имате нужда от повече превръзки, такива ще ви бъдат дадени при изписване.
Ако раната кърви в рамките на първите 24 часа, ще трябва да сложите допълнителна превръзка над основната. Ако кървенето продължава или нещо друго ви безпокои, обадете се в отделението. От това допълнително кървене мястото може да стане като натъртено, но това е нормално.
Ако изпитвате болка след отстраняване на катетъра, вземете болкоуспокояващи, които бихте взели за главоболие.
След махане на катетъра:
• Не вдигайте тежко в рамките на първите 24 часа.
• Не мокрете шевовете.
• Обадете се на медицинската сестра на личния ви лекар, за да си запишете час за сваляне на конците след седем дни.

Имплантиращ се порт

Какво е имплантиращ се порт?

Имплантиращият се порт (понякога се нарича порт-а-кат) е устройство, което се въвежда под кожата в тялото ви. Обичайната позиция е на гърдите. Той може да се постави от двете страни на гръдния кош. Портът е съставен от корпус, свързан посредством тънка тръбичка (катетър), въведена в една от вените на тялото. Портът може да се усети през кожата. Достъп до порта се получава чрез пробиване на силиконовата мембрана със специален тип игла, която е прикрепена към тръбичка (удължител). Чрез порта ще ви се вливат течности и лекарства, ще ви вземат кръв. Пробиването на порта прилича на убождането на кожата с игла. Отнема малко време да свикнете с усещането. Ако изпитвате болка, може да се сложи анестетичен гел на мястото за 30 минути, преди вкарване на иглата.
Какви са предимствата на имплантиращия се порт?
• В него се слага игла, само когато трябва да я използваме;
• Иглата се маха между курсовете на лечение и не трябва да се притеснявате за превръзки или за промиване на катетъра;
• Нормалните ви дейности, включително и плуването, не са ограничени.

Какви са недостатъците на имплантиращия се порт?
• При всяко използване на порта, в него трябва да се вкара игла. Понякога достъпът до него е труден.
• Слагането и махането му се осъществяват под обща (понякога местна) упойка в операционна зала или специализирано отделение.
• Повечето портове са с един лумен за достъп, така че ако вашето лечение е по-сложно, ще се наложи да ви слагат и периферни канюли.
• Ще ви останат белези и, ако това ви притеснява, обсъдете го с вашия лекар. Ако лекарят постави порта ви така, че белезите да са по-незабележими, за сестрите ще е по-трудно да осигурят достъп до него. В резултат на това, процедурата с вкарването на иглата може да е още по-неудобна.
• Ако трябва да ви се вземе кръв, например, при личния ви лекар или в местна болница, може да се окаже, че персоналът там не е обучен да работи с порт-а-кат.
• Не може да се използва за инжектиране при нуклеарно-медицински диагностични процедури и може да се използва за инжектиране при компютърна томография или магнитно-резонансна томография само при определени обстоятелства.


Как се въвежда портът?
Ще ви приемат в болница за деня, освен ако не идвате с престой през нощта във връзка с лечението ви. Препоръчително е да не шофирате след процедурата и да помолите някой да ви вземе след нея.
Портът се въвежда от хирург и обикновено с обща упойка. Правят се два малки разреза. Единият прави джоб за порта, а другият е входно място, което хирурзите използват, за да въведат катетъра. Около джоба обикновено се използват абсорбиращи се шевове. Шевовете при входното място трябва да се махнат след седем до десет дни, а може да се използват и абсорбиращи се шевове. След това ще ви бъде направена рентгенова снимка, за да се провери дали портът и катетърът са правилно поставени.

Какви грижи трябва да полагам за порта?
Не се налагат специални грижи. Между отделните лечения иглата се маха и не се налагат превръзки или промивки.

Как се маха портът?
Под обща упойка, обикновено в рамките на еднодневен болничен престой.

Има ли рискове от въвеждането на устройства за централен венозен път?
Усложнения при слагането на катетър са възможни. Например, при порт или при тунелизиран катетър, иглата или жицата водач може да издраска повърхността на белия ви дроб, което може да доведе до пневмоторакс (въздух в междуплевралното пространство). Може да не го усетите, освен като леко задъхване. Пневмотораксът се вижда на рентгенова снимка и веднага могат да бъдат взети мерки за лечението му. Това няма да представлява дългосрочен проблем. Катетърът може да не се въведе в правилна позиция, по-вероятно е това да се случи с ПВЦК. След въвеждане на катетъра ще ви бъде направена рентгенова снимка, за да се провери дали катетърът е въведен правилно и дали има пневмоторакс. Понякога може да се появи синина на мястото, където иглата е проникнала във вената ви.

При какви обстоятелства трябва да се обадя с болницата?
Обадете се незабавно в болницата, ако:
• качите висока температура, трескави сте, побиват ви тръпки или имате наподобяващи грип симптоми (това може да е инфекция);
• ръката, вратът или рамото ви са отекли и болезнени (това може да е признак за кръвен съсирек);
• при промиване на катетъра имате болка или парене;
• не можете лесно да промиете катетъра, без да усещате съпротивление – това може да означава, че катетърът е блокиран (никога не използвайте сила при промиване на катетъра);
• катетърът е пукнат или счупен (сгънете/прищипете тръбичката и сложете здрава лепенка);
• катетърът е издърпан – което може да означава, че връхчето на катетъра не е в правилна позиция;
• според вас, мястото около катетъра е зачервено и възпалено, сълзи или зачервяването пълзи по ръката ви (след първата седмица) – това може да са ранни признаци на инфекция;
• ПВЦК пропуска течност под превръзката;
• ПВЦК е частично изваден (т.е. видимата част на катетъра е над .... см). Не се опитвайте да го вкарвате обратно.

V. Какво ще представлява операцията
Това зависи от много неща, включително от болестта ви, вида оперативна интервенция, на която ще бъдете подложени, както и цялостното ви здравословно състояние. Вероятно има толкова хирургични методи, колкото и заболявания, така че всеки случай е индивидуален.
Не е възможно тук да навлезем в спецификата на всеки вид операция. Но все пак, има някои елементи, които са еднакви при почти всички видове операции. Това са предварителните изследвания, подготовката, самата операция (която обикновено включва поставянето на някакъв вид упойка), и периодът на възстановяване.

Планиране и подготовка
Има неща, които можете да направите преди операцията, за да сте сигурни, че имате най-големи шансове за добър резултат. Трябва да сте запознати възможно най-добре с това, което ви очаква, и да сте уверен/а, че взетото от вас решение е най-доброто за вас. Съберете цялата ви необходима информация, за да сте сигурни, че вземате правилно решение. Вземането на информирано решение за вашето здраве е почти винаги по-добро отколкото вземането на прибързано решение
Различните хора имат различно желание да участват във вземането на решения, които ги засягат. Но колкото по-добре сте информирани, толкова по-малко ще се стресирате от това, което ви предстои. Често пациентите изчакват няколко седмици, преди да се подложат на операция, въпреки че това зависи от вида на рака и от други фактори. Но в повечето случаи, ще имате време за:
• Научите повече за рака;
• Да потърсите второ мнение: това е Ваше право и лекаря Ви не би трябвало да има нищо против. Най-често не е необходимо да правите нови изследвания, защото може да представите резултатите от първоначалните ви изследвания на втория лекар.
• Да се запознаете с възможностите за лечение;
• Да съберете мислите си;
• Да намерите подходящия за вас медицински екип.
В почти всички случаи, времето, което ви е необходимо, за да се подготвите за операция, не трябва да има въздействие върху успеха на операцията. Но ако имате спешен здравословен проблем, операцията трябва да се извърши възможно най-скоро.

Информирано съгласие
Информираното съгласие е една от най-важните части от подготовката за операция. Това е процес, по време на който се запознавате с всички аспекти на операцията, преди да дадете писменото си съгласие на вашия лекар. Подробностите за информирано съгласие могат да се различават, но обикновено вашият лекар трябва да ви е обяснил следните неща:
• Вашето състояние или диагноза и защо се налага оперативна намеса;
• Целта на операцията;
• Как ще се направи операцията;
• Защо тази операция е полезна за вас;
• Какви са рисковете;
• Какви странични ефекти да очаквате;
• Какви са другите възможности за лечение във вашия случай.
С подписването на информираното съгласие, вие заявявате, че сте получили тази информация, разбирате я, и искате да направите операцията. Това означава също, че разбирате, че няма гаранция, че операцията ще е успешна.
Важно е да прочетете и да разберете написаното във формуляра за информирано съгласие, преди да го подпишете. Уверете се, че вашият лекар е отговорил на всички ваши въпроси и че сте разбрали отговорите. Може да разгледате формуляра заедно с приятел или близък.

Изследвания преди операцията
В повечето случаи ще ви трябват много изследвания в дните или седмиците преди операцията, особено ако интервенцията, която ви предстои, е сериозна. Тези изследвания се правят, за да се увери лекуващият ви екип, че вашият организъм е в състояние да понесе операцията и лекарствата, които ще се използват в нея. Някои от тези изследвания се правят с цел лекарите да са добре информирани за вашето общо състояние и да планират съответно работата си по време на операцията. Може да не се наложи да правите всички изброени тук изследвания (особено ако ви предстои лека оперативна процедура в лекарския кабинет), но най-често правените изследвания преди операция са:
• Кръвни изследвания за проверка на нивата на белите и червени кръвни телца, за риска от кървене или инфекция, както и колко добре работят черния дроб и бъбреците ви. Кръвната ви група може да бъде проверена в случай, че се налжи кръвопреливане по време на операцията;
• Изследване на урината, за да се провери колко добре функционират бъбреците ви и дали имате инфекция;
• Рентгенова снимка на гръдния кош, за да се прегледат белите дробове;
• ЕКГ (електрокардиограма), за да се провери електрическата система на сърцето ви.
• Други изследвания, като компютърна томография, ЯМР, или ПЕТ скенер, за да се види размера и разположението на туморите и дали ракът се е разпространил в околните тъкани.
Вашият лекар ще ви зададе въпроси за здравословното ви състояние, включително за кръвното ви налягане, сърдечни заболявания, диабет, употреба на алкохол и тютюневи изделия, както и всичко друго, което може да се отрази на операцията. Вашият лекар трябва да знае за всички лекарства, които приемате, включително витамини, билки и дори лекарствата които вземате само от време на време. Важно е също да информирате вашия лекар за всякакви алергични реакции, които сте имали в миналото, включително реакции към храни или други вещества.
Ако пушите:
Тютюнът стяга (свива кръвоносните съдове) и намалява притока на хранителни вещества и кислород към тъканите на тялото. При всяка една операция пушенето може да забави оздравяването. То може да доведе до по-видими белези и по-дълго време необходимо за възстановяване.
Вашият лекар може да промени някои от лекарствата, които вземате, и да ви помоли да спрете да пушите, да употребявате алкохол, да подобрите храненето си, да отслабнете, или активно да тренирате преди операцията.
Запомнете: Ако не съобщите на вашия лекар за възможен проблем, който имате (например, проблемно кървене или сърдечни проблеми), или за лекарства, които приемате (включително билки и добавки), това може да доведе до сериозни проблеми по време на операцията.
Ако трябва да ви бъде сложена обща упойка, ще се наложи да се видите с лекар-специалист, който се занимава с това и се нарича анестезиолог. Може да се наложат консултации с други специалисти или да се направят други изследвания, ако имате някакви други проблеми, които биха могли да повлияят на операцията.

Подготовка за операцията
В зависимост от вида на операцията, може да има неща, които трябва да направите, докато се подготвяте за нея.
Изпразването на стомаха и червата е важно, ако се налага да ви бъде направена обща упойка. Повръщането под упойка може да бъде много опасно, защото повърнатото може да попадне в дробовете ви. Поради това, ще бъдете помолени да не ядете или пиете от нощта преди операцията. Може да се наложи да използвате слабително или да ви бъде направена клизма, за да се изпразнят червата ви.
Може да се наложи да обръснете части от тялото си, за да не попаднат косми в оперативния разрез. Мястото се почиства преди операцията за намаляване на риска от инфекция. Може да са небоходими и други процедури. Вашият лекар ще ви каже точно какво трябва да направите. Нормално е да се притеснявате от операцията и упойката. Споделете опасенията си с вашите лекари. Те могат да ви дадат лекарство, което да ви помогне да се отпуснете преди операцията.

По време на операцията
Въпреки че всяка хирургична процедура е различна, обикновено има и някои общи неща.

Упойка
Благодарение на упойката, няма да чувствате болка за определен период от време. В зависимост от вида и сериозността на интервенцията, може да ви дадат и лекарства, от които ще ви се доспи. В някои случаи, може да имате право да избирате вида на упойката.
Местната упойка често се използва за малки оперативни интервенции, като биопсии. Лекарството се вкарва в зоната, в която ще се извършва интервенцията, с помощта на игла. То обезчувствява нервите, които предизвикват болка. Вие оставате в съзнание и чувствате единствено натиск по време на процедурата.
Топикалната анестезия се втрива или впръсква по повърхността на тялото, вместо да се вкарва с игла. Например, понякога се използва спрей, за да се обезчувстви гърлото преди ендоскопия.
Регионалната анестезия (блокиране на нерв или спинална анестезия) обезчувствява по-голяма част от тялото, но вие оставате будни. Например, с игла се вкарва лекарство в зона около гръбначния мозък. Блокирането на нерв също може да означава инжектиране на лекарство около нервите на ръцете или краката. Мястото на инжектиране зависи от това каква част от тялото трябва да бъде обезчувствена. Лекарството може да се прилага като еднократна инжекция или като непрекъснато вливане. Може да останете будни, но може да ви се даде нещо, което да ви помогне да се отпуснете и да заспите.
Общата упойка ви поставя в състояние на дълбок сън по време на цялата операция. Отначало могат да ви дадат да вдишате лекарства през инхалатор, който ще поставят върху лицето ви, или ще ви сложат лекарство във вена на ръката. След като заспите, в трахеята ви ще бъде сложена ендотрахеална тръба, с чиято помощ ще дишате. Това се нарича интубиране. Вашият пулс, дишане и кръвно налягане ще бъдат следени постоянно по време на операцията. Лекар или специализирана медицинска сестра ще ви наблюдават непрекъснато по време на цялата операция, докато се събудите. Те ще извадят ендотрахеалната тръба, когато операцията е приключила.

Възстановяване след операция
От упойката
Ако ви е била сложена местна упойка, ще ви разрешат да се приберете у дома скоро след операцията. Пациентите с регионална или обща упойка се настаняват в отделение, наречено реанимация, за да се наблюдават внимателно, докато ефектът на упойката отшуми. Това може да отнеме часове. Хората се събуждат от обща упойка често чувствайки се „не на себе си“ за известно време. Може да се чувствате отпаднали и сънливи на следващия ден, може да не си спомняте какво се е случило в деня на операцията.
Гърлото ви може да е възпалено за известно време, ако сте били интубирани. Може също да имате катетър, който източва урина от пикочния ви мехур и я събира в специална торбичка. Катетърът може да бъде изваден веднага след операцията, но може да се наложи да ви го сложат отново, ако имате проблеми с уринирането.

Дренове
Може да имате тръбичка или тръбички (наречени дренове), поставени в хирургично направени разрези в тялото ви. Дреновете позволяват на излишната течност, която се събира на мястото на операцията, да напусне тялото. Вашият лекар ще ги извади, след като спре да се събира излишна течност, обикновено няколко дни след операцията. Това може да се направи, докато сте все още в болницата или по-късно в кабинета на лекаря.

Хранене и поемане на течности
Може би няма да чувствате глад и жажда след операцията, но поемането на храна и течности е важна част от процеса на възстановяване. Първо могат да ви дадат да смучете кубчета лед или да пиете бистри течности. Това ще покаже дали уринирате нормално. Може лекарите да искат да измерят количеството на отделяната от вас урина и да ви помолят да уринирате в специален контейнер.
Стомахът и червата са една от последните части на тялото, които се възстановяват от лекарствата, използвани по време на операция. Ще трябва да имате признаци на стомашна и чревна дейност, преди да ви се разреши да ядете. Наред с прегледа на хирургичната рана и на други части на тялото ви, лекар или медицинска сестра ще преслуша корема ви за евентуално куркане на червата ви и ще ви попита дали отделяте газове.
Това са признаци, че храносмилателният тракт започва отново да работи нормално. Вероятно ще бъдете на течна диета, докато това се случи. След това ще преминете на твърда храна.

Активност
Времето на възстановяване след операцията зависи от много фактори, включително и от вашето здраве преди операцията и от това колко сериозна е била операцията. Ще ви дават болкоуспокяващи лекарства, докато сте в болницата и ще ви предпишат лекарства, които да приемате вкъщи, ако имате нужда от тях. Ако изпитвате силна болка и тя пречи на възстановяването ви, говорете с вашия медицински екип.
Вашият медицински екип най-вероятно ще започне да ви раздвижва възможно най-скоро след операцията. Може дори да ви помогнат да станете от леглото и да направите няколко крачки още в деня на операцията. Въпреки че може да ви е трудно в началото, това ще помогне за раздвижването на храносмилателния тракт и на кръвообращението ви, като ще предотврати и образуването на кръвни съсиреци в краката ви. Ако изпитвате силна болка, непременно уведомете медицинския екип, който се грижи за вас, за да ви дадат лекарство, което ще я контролира. Вашият медицински екип може да ви помоли да правите упражнения за дълбоко дишане. Това спомага за разгъването на белите дробове и намалява риска от инфекция (пневмония).

У дома след операцията
След като започнете да се храните и разхождате, може да говорите с вашия лекар кога планира да ви изпише. Разбира се, това ще зависи и от други фактори, като резултатите от операцията и изследванията, проведени след това. Вашият лекар ще иска да се увери, че сте достатъчно добре, за да се приберете.

Преди да напуснете болницата бъдете сигурни, че знаете следните неща:
• Как да се грижите за раната от операцията (и дрена/дреновете) в домашни условия;
• Кое би изисквало незабавно лекарско внимание;
• Какво не трябва да правите, докато не се възстановите напълно (шофиране, работа, вдигане на тежки предмети, и др.);
• Други ограничения (диета, ограничения, свързани с болкоуспокояващи лекарства, и др.);
• Какви лекарства да вземате и колко често (включително болкоуспокояващи);
• На кого да се обадите, ако възникнат въпроси или проблеми (Бъдете сигурни, че знаете какво да направите, ако проблемите настъпят извън нормалното работно време на вашия лекар или през почивните дни);
• Трябва ли да преминете през някакъв вид рехабилитация (упражнения или физическа терапия);
• Кога трябва да отидете на преглед отново.
Може да се нуждаете от помощ вкъщи за известно време след операцията. Възстановяването в други отношения може да отнеме по-дълго време. Раните зарастват различно при различните хора. Някои операции, като отстраняване на гърдата (мастектомия), ще доведат до постоянни промени в тялото ви. Цялостното разбиране на вероятния резултат от операцията, преди тя да бъде извършена, е важна част от приспособяването към промените в тялото ви след операцията. Искайте ясни отговори на всички ваши въпроси.

Възможни рисковете и страничните ефекти от операцията
Всяка медицинска процедура крие риск и хирургическата намеса не е изключение. Рискът зависи от вида операция и от опита, който има хирургът. Продължителността на операцията и използваната упойка са други важни фактори. Общото ви здравословно състояние също оказва голямо влияние на процеса и резултата. Най-важното е очакваните ползи да са по-големи от възможните рискове.
Напредъкът на хирургичните техники и способността ни да предотвратяваме инфекции правят съвременната хирургия по-безопасна. Въпреки това риск винаги съществува.
Преди да вземете решение да се подложите на каквато и да е медицинска процедура, е важно да сте запознати с рисковете. Различните процедури крият различен риск и различни странични ефекти. Не е възможно да изброим тук всички потенциални проблеми (усложнения), свързани с всеки вид хирургическа процедура. Обсъдете подробностите на конкретния случай с вашия лекар, който би могъл да ви даде по-добра представа за съответните рискове.

По време на операцията
Възможните усложнения по време на операцията може да са причинени от самата нея, от използваните медикаменти (упойката), или от друго ваше заболяване. По принцип, колкото по-сложна е операцията, толкова по-голям е рискът.
Леките операции и биопсиите са по-малко рисковани от големите интервенции. Болката в областта на операцията е най-често срещаният проблем. Инфекция в зоната на разреза или реакция към медикаментите, използвани за местна упойка, също са възможни.

Усложненията при големи операции са редки, но могат да включват:
Кървене: Кървене се получава всеки път, когато в тялото се отваря рана и то съпътства всяка операция, но може да бъде контролирано. Хирурзите се стараят да ограничат риска от кървене и са много внимателни, когато работят в близост до кръвоносен съд. Въпреки това при всяка операция има определено количество контролирана кръвозагуба. В редки случаи кръвоизливът може да е по-сериозен.
Ако изгубите кръв над определено количество, може да ви е необходимо кръвопреливане. То също носи вероятност за усложнения, някои от които са сериозни. Ако сте притеснени, че може да ви се наложи кръвопреливане, говорете с лекаря си преди операцията. Бихте могли да запазите част от своята кръв в кръвна банка през седмиците преди операцията, за да може да ви се влее обратно при нужда по време на операцията. Това се нарича автохемотрансфузия.
Увреждане на околната тъкан: Вътрешни органи и кръвоносни съдове могат да бъдат увредени по време на операция. И тук хирурзите се стараят да навредят възможно най-малко.
Реакции от медикаменти: Някои пациенти правят реакции към упойката или други медикаменти, необходими по време на операция. Въпреки че са редки, тези реакции могат да бъдат сериозни, тъй като могат опасно да понижат кръвното налягане. Вашият сърдечен ритъм, дишане и кръвно налягане ще са под постоянно наблюдение през цялата операция, за да не се пропуснат подобни симптоми.
Увреждане на други органи: Операцията може да доведе до проблеми с други органи като белите дробове, сърцето, бъбреците. Подобни проблеми са изключително редки, но могат да застрашат живота ви. По-вероятно е да настъпят у хора, които вече имат проблеми с тези органи. Затова лекарите се запознават с цялостното състояние на пациентите и правят изследвания, за да открият всички възможни рискове, преди началото на операцията.

След операцията
Някои следоперационни проблеми са доста чести, но по принцип не са животозастрашаващи.
Болка: Почти всеки пациент изпитва някаква болка след операция. Болката е нормална, но не бива да забавя възстановяването ви. Има много начини за справяне с болката след операция. Болкоуспокояващите лекарства варират от леки, като аспирин и нестероидни противовъзпалителни средства, до по-силни, като кодеин и морфин.
Инфекции: Инфекция в зоната на хирургичния разрез е възможен проблем. Лекарите много внимателно почистват зоната около разреза и я правят стерилна, но въпреки това могат да се получат инфекции. Повечето инфекции се лекуват с антибиотик под формата на хапче или венозно вливане.
Може да се получи инфекция на белите дробове (пневмония), особено при пациенти с намалено функциониране на дробовете, например пушачи. Упражненията с дълбоко дишане при първа възможност след операцията помагат за намаляване на риска.
Други инфекции могат да се развият вътре в тялото, особено ако стомахът или червата са били отворени по време на операцията. Хирурзите правят всичко възможно да не допуснат такова развитие, но ако това се случи, се предписват антибиотици.
Други проблеми са редки, но може да са сериозни.
• Кървене може да се получи както вътре в тялото (вътрешно), така и извън него (външно). То може да е в следствие на не добре затворен кръвоносен съд или отворена рана. Ако кървенето е сериозно, може да се наложи нова операция, за да бъде открита причината.
• Може да се образува кръвен съсирек в дълбоките вени на краката след операцията, особено ако пациентът остане на легло дълго време. Подобен съсирек може да причини сериозни проблеми, ако се отдели и стигне до друга част на тялото, като белите дробове. Това е една най-важните причини да ви карат да станете от леглото и да сядате, да се изправяте и да се разхождате възможно най-скоро след излизането ви от упойка.
• Бавно възстановяване на други фунции на организма като ходенето до тоалетна също може да стане сериозен проблем. Рискът от това може да се намали пак със ставане от леглото и разхождане при първа възможност.
Другите животозастрашаващи усложнения са много редки и трудни за прогнозиране, но понякога се случват. Вашият екип ще предприеме много стъпки за намаляване на риска от усложнения. Попитайте лекаря си за възможните усложнения от операцията и какво може да се направи, за да се намали рискът от тях.
Възможните дългосрочни странични ефекти зависят от вида на операцията. Например при пациенти, оперирани от колоректален рак, може да е необходим отвор в областта на корема, през който да се изведе дебелото черво (колостомия). Мъже с отстранена простата (радикална простатектомия) могат да изгубят контрол над уринирането си (инконтиненция) или могат да имат проблеми с ерекцията (импотентност). Вашият лекар би трябвало да обсъди с вас възможните дългосрочни странични ефекти от операцията, преди да се съгласите на нея.
Кога след операцията трябва да се обадите на вашия лекар
Обръщайте внимание на всяка физическа промяна. Приемайте физическите си симптоми сериозно. Някои хирургични странични ефекти са краткотрайни и незначителни, но други може да са признак за сериозни проблеми. Не вие преценявате това. Веднага информирайте вашия лекар или медицинска сестра, ако имате някой от следните следоперативни симптоми:
• Температура над 38 градуса;
• Кървене или необясними синини;
• Втрисане;
• Болка или болезненост на мястото на операцията, която става по-силна или не отшумява дори след прием на лекарства;
• Необичайна болка, включително силно главоболие;
• Недостиг на въздух или затруднено дишане;
• Проблеми с уринирането; болка при уриниране; или кървава или мътна урина с лоша миризма;
• Всякакви други признаци, споменати от вашия лекар или медицинска сестра.
Незабавно информирайте вашия лекар за всички нови проблеми или притеснения, които имате. Винаги е най-добре да разберете причината за проблема, така че да започнете лечение веднага.
VI. Въпроси, които може да зададете на вашия лекар във връзка с предстоящата ви операция
Преди да се подложите на операция, съберете възможно най-много информация за ползите, рисковете и страничните ефекти от нея. Може да зададете на вашия лекар изброените тук въпроси.
- Каква е целта на тази операция? Да отстрани рака? Да изреже част от тумора, за да се изследва дали е злокачествен? Да помогне на проблем, причинен от тумора?
- Каква е вероятността операцията ми да бъде неуспешна?
- Има ли някакъв друг начин за лечение на рака или облекчаване на проблема в моя случай?
- Ще се нуждая ли от друго лечение (като химиотерапия или лъчетерапия), преди или след операцията?
- Освен рака, достатъчно здрав/а ли съм, за да мина през стреса на операцията и упойката?
- Имате ли опит в операциите точно на моя вид рак? Колко операции като тази сте правили? Каква е вашата успеваемост?
- Какво точно ще направите по време на тази операция? Какво ще извадите? Защо?
- Колко време се очаква да продължи операцията?
- Кой ще информира семейството ми?
- Ще имам ли нужда от кръвопреливане?
- Какво мога да направя, за да се подготвя за операцията?
- Какво мога да очаквам след това? Ще ме боли ли много? Ще има ли тръби (дренажи или катетри), които излизат от тялото ми?
- Колко време ще трябва да остана в болница?
- Как тялото ми ще бъде засегнато от операцията? Ще изглежда ли различно? Ще се наложи ли след това да правя нещо по различен начин? Някои от промените постоянни ли ще са?
- Колко време ще ми отнеме, за да се върна към обичайния си начин на живот?
- Какви са възможните рискове и странични ефекти от тази операция? Какъв е рискът от смърт или инвалидизиране?
- Какви биха били последствията за мен, ако не направя операцията?
- Операцията ще излекува ли рака?
- Ако тази операция не помогне, има ли други лечения за моя случай?
- Осигуровките ми покриват ли операцията? Колко ще трябва да доплатя?
- Имам ли време да помисля за други възможности или да поискам второ мнение?

Ето някои съвети, които да ви помогнат да запомните отговорите на вашия лекар:
- Водете си бележки. Не се притеснявайте да помолите вашия лекар да ви изчаква, за да си запишете. Задавайте допълнителни въпроси, ако не разбирате нещо.
- Може да вземете приятел или роднина с вас, който да ви помогне да разберете какво казва вашия лекар по време на разговора с него и да освежи паметта ви след това

VII. Как да се подготвя за хоспитализацията (приема в болницата)

Какво да взема със себе си преди влизане в болницата?
• Направление за хоспитализация;
• Лична карта;
• Всички лекарства, които приемам в момента (при високо кръвно, захарен диабет и др.)
• Копия на всички изследвания, събрани до момента(медицинска документация);
• Любима книга или нещо за четене;
• Два броя пижами, като горната част е добре да се закопчава като риза (с цел по лесна смяна на превръзки и прегледи);
• Тоалетни принадлежности( малка кърпа за ръце, сапун за ръце, четка и паста за зъби, гребен);
• Една лъжица, една вилица, един нож и една чашка за чай;
• Тоалетна хартия, домакинско руло, дезинфиктант за ръце;
• Дренажен сак за дренажите (ако се налага);
• Чорапи, в зависимист от сезона и бельо.

VIII. След операцията

Направете си папка, в която да съхранявате всички оригинални изследвания, епикризи, протоколи, писма, ТЕЛК решения и други документи.

Последващо лечение:
Ако има поставена онкологична диагноза ще бъдете насочени към специализирана онкологична комисия- Амбулаторна процедура № 05 – „Определяне на план за лечение на болни с онкологични заболявания от онкологична комисия”. Комисията се състои от медицински онколог, лъчетерапевт, патолог, специалист по нуклеарна медицина, специалист по образна диагностика и хирург.
Амбулаторната процедура включва диагностични и лечебни дейности и услуги, предоставяни
на задължително здравноосигурени лица с диагностицирани заболявания по МКБ 10 (онкологични заболявания). Решенията на общата клинична онкологична комисия/клинична онкологична комисия по локализации се съставят в три екземпляра и се подписват от членовете на комисията. Един екземпляр се съхранява в архива на комисията, вторият екземпляр се предоставя на пациента, а третият екземпляр се предава на лекуващия лекар, който го прилага към документацията на пациента. Решенията на клинична онкологична комисия са задължителни. Специфичното лечение на пациент със злокачествени солидни тумори не започва, ако той не е обсъден на клинична онкологична комисия и не е определена цялостната комплексна лечебна тактика.
Комплексната онкологична комисия прави цялостна оценка на пациенти със злокачествени солидни тумори или злокачествени хематологични заболявания с цел определяне на окончателната диагноза, стадия, прогностичната група и лечебната стратегия в различни етапи на болестта. Дава комплекс от специфични методи на лечение в зависимост от прогностичните фактори и системите за стадиране (риск-адаптирана терапия); етапите на лечение; терапевтичния отговор; еволюцията и фазите на болестта; общо състояние на болния и коморбидност. Изготвя, в съответствие с утвърдените фармако-терапевтични ръководства
терапевтична стратегия. Решението трябва да включва: окончателна диагноза, стадий на заболяването (по TNM за злокачествени солидни тумори); лечебна тактика; планиране на последователността на терапевтичните етапи , запознаване на пациент със злокачествен солиден тумор с терапевтичния план и последователността на терапевтичните етапи, чрез които да се достигне до окончателна цел на лечението.
След приключване амбулаторната процедура пациентът се насочва към останалите звена, осигуряващи комплексно лечение на заболявянета, съгласно изготвения план.
ВАЖНО: ПАЦИЕНТА ИМА ПРАВО НА ИЗБОР КЪДЕ ДА ПРОВЕДЕ ЛЕЧЕНИЕТО СИ!

Запитване

Вашият Email 
Предмет 
Запитване 
Моля въведете следните символи: lmjdjyey Предпазва от SPAM!
    

Адресна информация

София, 1408

ул. Нишава № 121

help@onconavigator.info

0885 906-376