Menu

Социални връзки

Установяването на отношения с хората и заживяването в социално стимулираща среда са ключови в процеса на изграждане на идентичността ни. Наличието на социална мрежа за подкрепа ни помага да споделяме важни за нас моменти, мисли и емоции.
Подобна мрежа се изгражда чрез участието на хората в различни социални сфери или групи, в които си взаимодействат с нови за тях личности.
С диагностицирането на раковото заболяване вероятно си се видял принуден да промениш ежедневието си и в обществен план - да потиснеш някои увлечения и да замразиш някои проекти. Връщането към тях става възможно с изоставянето на ролята на пациент - нещо, което не винаги се случва веднага след приключване на лечението. Ще е нужен период на физическо и психическо възстановяване, за да се приспособиш постепенно към предишните и новите си навици.
Възможно е във връзка със заболяването да забележиш промяна в заобикалящата те среда. Ракът може да е изменил динамиката в дадена компания от приятели, да е провокирал промени в поведението на някои нейни членове, които да те изненадат приятно или не.
„Има хора, които те изненадват много, понеже не очакваш да реагират по подобен начин, да се опитат да дадат всичко от себе си, за да ти помогнат. Има и такива, които решават да се дистанцират от теб.”

Разочарованията идват от разминаването между очакванията ни за реакцията на някой наш близък и реалното му поведение. Един евентуален размисъл относно произхода на подобна неприятна изненада би бил от полза за осмислянето на създалата се ситуация. Имай предвид, че всеки човек си има свои собствени причини, които няма как да знаеш, да се дистанцира от заболяването и съответно от теб. Ако си изясниш мотивите му, ще можеш по-трезво да погледнеш на отношенията ви.
Въпреки че става дума за добре познато сред обществото заболяване, много хора се страхуват или се чувстват неудобно да говорят за рака. Причините за подобно неудобство се крият в незнанието: не знаем как да се справим с болката, която съпътства болестта, и не знаем как точно да предложим помощ и подкрепа на нуждаещия се.
Някои решават да се отдалечат от пациента, за да избегнат подобни ситуации. Те дори действат с идеята, че по този начин показват уважението си към уединението на този, който „страда” от раковото заболяване. Въпреки че социалното възприятие за болестта се променя, все още има много хора, които я считат за болезнен процес, който трябва да бъде изживян вътре в семейството. Предпочитат да стоят настрана и по този начин да предпазят самите себе си от досег с болката. Това е и начин да се избегне застрашаващото усещане, че ракът може да споходи всекиго и никой не е имунизиран срещу него. Може и да не ти се струва успокояващо, но е факт, че в много случаи отдалечаването на дадена личност в подобни моменти се дължи на нейната собствена слабост, а не е свързано с отношенията и доверието, които сте имали един към друг по-рано. Вярно е също и че колкото по-интензивна е връзката ви, толкова по-малка ще е възможността за дистанциране. В случай, че то се случи обаче, чувството за разочарование и неудовлетвореност ще е още по-силно.
Друг мотив за дистанциране може да е липсата на реципрочност в приятелството ви. В отношенията между приятели се подразбира, че понякога се случва единият да дава повече от другия без да очаква нещо в замяна. Това обаче не означава, че по време на или след терапията всичко трябва да се върти около болния. Ако това се случи, е нормално другият да се почувства изоставен, защото неговият живот също продължава и му се налага да се справя с трудности, за които в този момент не може да разчита вече на обичайната за него подкрепа от настоящия пациент. Доброто приятелство предполага взаимна подкрепа, която не бива да се забравя дори в подобни екстремни ситуации.
Трябва да се отбележи, че подобно отдалечаване може да се получи и от чисто егоистичните чувства на някой, който не иска да се обвързва с болестта. Невъзможността му да съобрази ежедневието си със специалните грижи, от които имаш нужда или които полагаш като близък на пациента, може да го демотивира и да го дистанцира от теб. Логично е в такъв момент да се почувстваш наранен, самотен или безсилен, защото не можеш да си обясниш поведението му.
Може би ще се успокоиш, когато си дадеш сметка, че „изоставянето” е можело да се случи и в следствие на други затруднителни обстоятелства и е било само въпрос на време. Дори може да се почувстваш удовлетворен да разбереш кои са истински добрите ти приятели.
В крайна сметка, да разбереш мотива за отдалечаването ви един от друг, ще бъде ключът към възобновяването на близките ви отношения, в случай, че такова е желанието ти. Освен това трябва да се има предвид, че е човешко да се греши и че не всички реагират по еднакъв начин в кризисни ситуации. От друга страна, приятелството не винаги се разклаща от подобни обстоятелства. Понякога съвместното изживяване на трудни моменти благоприятства за честността в споделянето на чувствата, емоциите и въжделенията. Спомага за по-дълбокото опознаване на човека отсреща.
Възможно е също така да станеш свидетел на много позитивни реакции от страна на хора, от които не си очаквал толкова дружелюбно отношение. Може да преоткриеш някои личности. Не е възприето да се смята, че могат да се създадат силни връзки между пациенти или между близките на пациенти по време на болестта. Въпреки това съществува значителна степен на съпричастие, което изпитват хората, споделящи сходни вълнения и надежди. Взаимното разбиране, вследствие на еднакъв опит,улеснява изразяването на емоции без страх, че могат да бъдат обвинени или че може да наранят някого.
Тези взаимоотношения са много положителни, както за справяне с болестта, така и за връщане към нормалността след терапията. Винаги обаче трябва да се стремиш да избягваш ефекта на „заразяването”, който може да се получи поради излагането на чужди емоции. Всеки преминава през свой собствен процес на приспособяване.
Да съпреживееш рецидива на такъв приятел или трудностите по време на повторното му адаптиране към нормалния начин на живот, са някои от рисковете, които съпътстват тези връзки.
Въпреки че не можеш да избегнеш болката, която ти носи тежкото положение на един близък, трябва да си наясно, че ракът протича различно при всеки човек. Това, което се е случило на него, няма защо да се случи и на теб.
За избягване на конфликти и укрепване на приятелствата, е препоръчително да имаш предвид възможните промени в ценностната система и приоритетите, които може да настъпят като следствие от преживения рак. Тези промени ще породят нови навици или реакции, които е добре да се приобщят към приятелския кръг.
Така ще можеш да продължиш да се чувстваш удобно сред близките си и ново установената динамика на живот няма да е пречка за никого.

Запитване

Вашият Email 
Предмет 
Запитване 
Моля въведете следните символи: klnbtxoj Предпазва от SPAM!
    

Адресна информация

София, 1408

ул. Нишава № 121

help@onconavigator.info

0885 906-376