Menu

Хобита и лични проекти

След рака, по време на възстановяването на нормалния ти ритъм на живот и свикването с последствията от заболяването, ще решиш да се „задействаш” и да си възвърнеш някои от старите навици, които са ти доставяли удоволствие. Това не означава, че по време на терапията не си могъл да го направиш, а че вероятно сега усещаш нужда да заживееш още по-пълноценно.
Спортът, хобитата, социалните събития, пътуванията и срещите ти с приятели ще ти помогнат да се върнеш към нормалността. Така малко по малко заболяването ще заема все по- незначителна роля в живота ти. След терапията една от възможните реакции е да искаш да правиш безброй неща, „да покориш Света”.
Има различни причини да реагираш така:
На първо място, по време на заболяването вероятно си гледал света от една по-пасивна позиция отколкото си свикнал. Може би си спрял да работиш, да пътуваш, да се виждаш с приятелите си, да учиш… Изживял си този период в безсилие и желание да правиш неща, невъзможни за теб точно в този момент. След като си се възстановил вече, е възможно натрупаната с времето настървеност да те подтикне да се опиташ да правиш всичко наведнъж, за да компенсираш загубеното време.
Често болката и страха от смъртта ни карат да преоценим живота и да погледнем на него от друг ъгъл. Поставяме си нови лични предизвикателства. Новата перспектива често е свързана с омаловажаване на проблемите и желание за възползване от възможностите, които ни предлага животът. Усещането, че ни е даден втори шанс може да породи силно желание за активно съществуване и участие в социалния живот.

От социална гледна точка преживяването на рак се свързва със сила и постоянство. Бидейки в ремисия, сякаш си получил специални умения за справяне с трудностите. Тези придобити способности спомагат за мобилизацията ти във връзка с нови проекти или начинания, за които не си се осмелявал и да помислиш преди болестта. Затова не е учудващо, ако решиш да смениш професионалното си направление, да започнеш да практикуваш нов за теб спорт, да реализираш пътуване до екзотична дестинация или да изпълниш някоя отдавнашна мечта.
В зависимост от възможностите си всеки човек е свободен да води животът, който му харесва, стига да не забравя, че поведението му винаги носи своите последствия. Да умееш да оцениш малките детайли и да придадеш адекватно ниво на важност на проблемите, е резултат от едно персонално израстване, вследствие на натрупания опит.
Все пак трябва да сме наясно, че промените в поведението ни може да се окажат опасни за здравето ни или за спокойствието на близките ни. Да си позволяваме да рискуваме твърде много, движени от чувството за неуязвимост, или да се отдаваме на лични проекти, забравяйки заобикалящия ни свят, може да породи неразбиране сред приятелите и семейството ни и да ни застраши физически или емоционално.
Ако заболяването ти е донесло негативни физически, психологически или социални последствия, е важно да изчислиш разумно силите си в момента на връщането ти към нормалния начин на живот. Умората, анемията, рискът от инфекции и загубата на икономически ресурс като следствие от онкологичното заболяване са някои от факторите, които може да ти окажат по-слабо или по-силно въздействие. Ще трябва да ги опознаеш, приемеш и приспособиш - временно или за постоянно - към новите си навици и желания.
След рака общуването ти с хората може да ти се стори променено. Ще се видиш принуден да се изправиш срещу социалната стигма, т. е. срещу стереотипите, които социалната среда приписва на хората, преживели подобно заболяване.
Общото възприятие за пациентите се свързва с уязвимост, вина, неспособност и срам и може да окаже въздействие в начина ти на обвързване с някои личности. Това може да се случи без дори да си дадеш сметка, тъй като става дума за чувства, които са много дълбоко загнездени в нашата култура. Например, с цел да избегнеш неудобни ситуации, е възможно да изпиташ желание да се изолираш по свой начин от заобикалящия те свят. Това залъгващо усещане е резултат от специфичния темперамент (идиосинкразията) на обществото, което е склонно да поставя етикети на групите в него, които се отличават от мнозинството. В много случаи стигмата от рака не е умишлена и по-скоро се явява като отговор на този повече културен отколкото индивидуален въпрос.
Думата „рак” продължава да е табу, но аз нямам проблеми да я употребявам. Думите всъщност са много важни и оказват въздействие върху начина ни на мислене и на действие. Въпреки че в началото е трудно, е добре да наричаме нещата с истинските им имена.
Една от стратегиите да се справим с тези стереотипи е да говорим за болестта без табута. Промените, които понякога настъпват във физиката ни вследствие на терапията (косопад, петна по кожата, белези), може да се отразят на самочувствието ни. Възможно е да се почувстваме несигурни в общуването си с хората. Би било добре в този случай да се обърнем към лекаря си и да обсъдим с него възможностите за достъпни естетични промени. По време на този процес е разумно да се свържеш с някоя пациентска организация. Тя ще ти помогне да се запознаеш и с чуждия опит, който вероятно ще ти предложи адекватни съвети.

Запитване

Вашият Email 
Предмет 
Запитване 
Моля въведете следните символи: pzfvlqbt Предпазва от SPAM!
    

Адресна информация

София, 1408

ул. Нишава № 121

help@onconavigator.info

0885 906-376