Menu

Рак на дебелото черво - Диагноза

Индекс на съдържанието

 Подозрение за колоректален рак може да се породи при определени условия, но най-често пациентите са тези, които съобщават за симптоми и оплаквания. Колоректалният карцином може да бъде открит със скрининг. Много държави предлагат системен скрининг на индивиди над 50 години за откриване на полипи и колоректален рак в ранен стадий. Скрининговата процедура е обяснена в следващата глава.

Симптоми и знаци на колоректалния карцином

Симптоми
В ранен стадий колоректалният рак, рядко дава значителна симптоматика. Тези симптоми могат да бъдат породени и от доброкачествени тумори и други заболявания, поради което не се приемат за специфични за колоректалния рак. В ранен стадий заболяването често не дава никакви симптоми и оплаквания.

Знаци
Наличието на кръв във фекалиите може да бъде знак на колоректален карцином или полип. Кръвта в изпражненията може да бъде червена или черна ,ако е от по-горен отдел на храносмилателната система. Черната кръв се нарича мелена. Кръвта понякога може да не се вижда с просто око, а само микроскопски. Загубата на кръв може да доведе до желязодефицитна анемия, умора, недостиг на въздух и бледа кожа.

Диагноза
Комбинация от следните симптоми, персистиращи през дълъг период от време, може да породи съмнение за колоректален рак:
• Промяна в навиците при изхождане
• Общ коремен дискомфорт
• Необяснима загуба на килограми
• Честа умора

Диагнозата на заболяването се поставя на базата на описаните изследвания:

1. Физикално изследване
Това включва изследване на коремната област и ректума. Чрез палпация на корема, може да се установи дали туморът е предизвикал уголемяване на черния дроб и дали е предизвикал теч на течност в корема, наречена асцит. По време на ректалното изследване лекарят ще използва ръката си, на която е поставена ръкавица, за да опипа вътрешността на ректума, ануса. Може да открие кръв, оток и в някои случай бучка.

2. Ендоскопия
По време на едноскопия се поставя малка, лека тръбичка с камера и светлинен източник в ануса и оттам в дебелото черво. Това позволява на лекарите да разгледат вътрешността на дебелото черво за промени в лигавицата и стената. През малката тръбичка могат да се вкарват инструменти, с които да се вземе биопсия от подозрителен район или да се отстрани цял полип. Отстранената тъкан се изпраща в лабораторията за хистопатологично изследване.
Едноскопия може да се проведе в различни райони на храносмилателната система с помощта на по-дълги или по-къси ендоскопи. Ректоскопът е малък инструмент, който се поставя само в ректума. Изследването се нарича ректоскопия. Сигмоидоскоп е малко по-голям инструмент, който се поставя в най-ниската част на дебелото черво, над ректума (изследването се нарича сигмоидоскопия). Колоноскопът е дълга гъвкава тръба, която може да се постави по протежението на цялото дебело черво (изследването се нарича колоноскопия).
Тумори до 15 см от ануса се класифицират като ректални тумори, докато всеки тумор, открит след това разстояние, се счита за колонен тумор. Когато се открие ректален тумор с ректоскопия, задължително се извършва колоноскопия преди или след операцията.

3. Образна диагностика
• СТ-скенер. Това изследване включва сканиране с рентген на тялото или част от него и преставянето му в триизмерен вариант на компютър. Представянето на вътрешността на дебелото черво по този начин се нарича виртуална колоноскопия. Не е рутинна процедура, но може да помогне, когато колоноскопията е трудна или невъзможна. Може да помогне на хирурзи да установят прецизно местоположението на тумора преди операция.
• Двойно контрастна бариева рентгенография. По време на това изследване в дебелото черво се вкарват бариева каша и въздух през ануса. И бариевата каша и въздухът могат да се видят под рентген и те очертават вътрешната повърхност на червото. Изследването се извършва, когато едноскопът не може да достигне възходящата част на дебелото черво, но днес обикновено е заместено от изследване със СТ-скенер.
• За провеждането на колоноскопията и виртуалната колоноскопия е необходима специална подготовка на червото.

4. Лабораторни изследвания
• Рутинни кръвни изследвания се извършват и включват пълна кръвна картина и биохимия.
• Туморните маркери са фактори, продуцирани от туморите и могат да бъдат измерени в кръвта. Заедно с резултатите от рутинния преглед, могат да насочат за появата на рецидив или да се използват за оценка на резултатите от лечението. Най-често изследваният маркер е карциноембрионалния антиген, който може да бъде от полза в определени ситуации.
• Карциноембрионален антиген. Колоректалните ракови клетки могат да продуцират маркера и нивата му могат да бъдат установени от кръвни изследвания. Маркерът може да бъде повишен и при други болестти, поради което не се използва за скрининг тест. Пациенти с високи нива на карциноембрионален антиген, открити в момента на поставяне на диагноза, могат да бъдат използвани за оценяването на ефекта от лечението.

5. Хистопатологично изследване
Представлява лабораторното изследване на туморната тъкан. Използва се микроскоп, с който се наблюдават тъканите или полипите, взети от биопсията чрез ендоскопия. Хистопатологичното изследване потвърждава диагнозата на колоректален карцином и дава допълнителна информация за характеристиките на тумора.
Ако е извършена операция, хистопатологично изследване се извършва не само на туморната тъкан, но и на лимфни възли, отстранени по време на интервенцията, както и на инфилтрирани органи. Може да се наложи хистопатологично изследване на метастази. Хистопатологията е част от диагностичния процес и взима важна позиция в стадирането. Стадирането описва обхвата на заболяването, дали то е засегнало други органи и дали туморът е метастазирал. Стадирането позволява на лекарите да назначат оптимално лечение.
В главата „Какво е необходимо да знаем, за да получим оптимално лечение“, се обяснява как хистопатологичното изследване се използва за насочване на лечение.

Скрининг за колоректален карцином.
Много страни имат скринингови програми, които се прилагат системно на индивиди над 50 години, с цел откриване на колоректални полипи и установяване на колоректален рак в ранен стадий. Причините са, че колоректалният рак рядко дава симптоми в ранните стадии, полипите се считат за преканцерози, а възрастта играе роля на рисков фактор.
Скрининговата програма включва изследване за наличие на окултна кръв във фекалиите и колоноскопия за потвърждаване. Колоректалният карцином би могъл да кърви окултно, т.е да не бъде видимо с просто око, а само чрез изследване. По време на едноскопия се поставя малка тръба с камера и светлина през ануса в дебелото черво. Това позволява на специалистите да разгледат вътрешните стени на колона и ректума и да установят полипи или други тумори.
В Европа скрининг се препоръчва на мъже и жени на възраст над 50 години, с интервали на изследванията между 1 и 2 години до навършването на 74 години. Програмата включва изследване на фекалии и при наличие на кръв в тях- колоноскопия.

Какво е важно да знаем за да получим оптималното лечение?
Специалиститие трябва да имат предвит много аспекти от страна на пациента и колоректалния карцином.
Важна информация относно пациента
• Пол
• Възраст
• Персонална медицинска история, минали заболявания и лечения
• Фамилна история за колоректален карцином, полипи или други онкологични състояния
• Общо здравословно състояние и физическа кондиция
• Резултати от физикалния преглед
• Резултати от лабораторните изследвания,като кръвни тестове, туморни маркери, функционални тестове на бъбреците и черния дроб
• Резултати от едоскопията и образните изследвания

Запитване

Вашият Email 
Предмет 
Запитване 
Моля въведете следните символи: ssusrupm Предпазва от SPAM!
    

Адресна информация

София, 1408

ул. Нишава № 121

help@onconavigator.info

0885 906-376