Menu

Рак на дебелото черво - Стадии

Индекс на съдържанието

Когато специалистите стадират рак, се използват различни методи за установяване обхвата на заболяването и какви части от тялото той е засегнал. Стадирането е фундаментално за взимане на решение за лечението. Определя и прогнозата за пациента: колкото е в по-ранен стадий, толкова прогнозата е по-добра и обратно.
Стадирането обикновено се прави два пъти. Първото стадиране е след извършване на образни изследвания. Второто се извършва след операция, като се изследват отстранените тъкани, лимфни възли и тумора чрез хистопатология. Този процес се нарича хирургично стадиране. Хистопатологията изследва и резекционните линии (границите, в които операторът е направил разрезите, за да отстрани тумора) за наличие на ракови клетки. Най-малко 12 лимфни възли трябва да бъдат отстранени и изследвани, за да бъде надежно стадирането. Хистопатологичното изследване трябва да потвърди или отхвърли инвазията на тумора в кръвоносни съдове и нерви.
Най-често използваната система за стадиране е TNM. Комбинацията от размера на тумора и инфилтрацията в околните тъкани (Т), инвазията на лимфни възли (N) и наличието или отсъствието на метастази (M), класифицира заболяването в няколко стадии, които са изложени в таблицата долу. Термините, използвани в таблицата, са медицински и се отнасят за анатомия и хистология на дебелото черво. Препоръчва се на пациентите да попитат лекаря за по-подробна информация и за обяснение на термините.

Стадий

Дефиниция

Категория

Стадий 0

Карцином in situ : малигнен тумор, ограничен в мукозата, който не инвазира субмукозата.

Локализиран колоректален карцином

Стадий I

Туморът инфилтрира субмукозата или в мускулатура

Стадий IIA

Тумурът инвазира през мускулатурата в субсерозата или в околни тъкани на интраперитонеалното пространство

Стадий IIB

Туморът пенетрира висцералния перитонеум и/или директно инилтрира органи и/или тъкани на интраперитонеалното пространство

Стадий III

Туморът е засегнал регионални лимфни възли. III стадий се дели на няколко подстадия, в зависимост от инвазията на тумора локално и на броя засегнати лимфни възли:

Стадий IIIA : туморът инвазира субмукозата или мускулатурата и е засегнал 1-3 регионални лимфни възли

Стадий IIIB : туморът инвазира субсерозата, висцералния перитонеум или съседни органи и е инфилтрирал 1-3 регионални лимфни възли

Стадий IIIC : независимо от локалната инфилтрация, туморът е засегнал 4 или повече лимфни възли

Стадий IV

Независимо от локалната инвазия туморът е метастазирал в далечени органи и/или части от тялото

Напреднал колоректален карцином

• Образна диагностика
Образната диагностика помага в установяването на метастази и оценка на обхвата на заболяването. Към тях принадлежат:
• Компютърна томография (СТ) на гръдния кош и корема се извършват рутинно преди операция, за да се открият евентуални метастази.
• Интраоперативна ехография на черен дроб може да открие метастази в черния дроб и да се оцени дали могат да бъдат отстранени.
• Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) е изследване, при което се оценява в подробности обхвата на заболяването и по-лесно могат да се изобразят метастази. Използва се основно при тумори на ректума за стадиране.
• Едноскопска ехография може да се използва като заместител на ЯМР при ранен карцином на ректума.
• Позитрон емисионна томография (РЕТ) не се използва рутинно, но е прецизен начин за установяване на метастази. Може да установи дали далечна лезия е малигнена или се дължи на нещо друго. Използва се в откриването на рецидиви и чернодробни метастази.

• Хистопатология
Повреме на едоскопия се взимат биопсии от подозрителни зони и по възможност се отстраняват полипите. Биопсиите и полипите се изследват в лабораторията. Това изследване се нарича хистопатология. След операция се назначава второ хистопатологично изследване на отстранените тъкани и лимфни възли. Това е много важно, за да се потвърди първата хистология и да се даде повече информация за биологията на тумора.
Разултатите от хистопатологията включват:
• Хистологичен тип на лезията.
Под хистологичен тип се разбира видът на клетките, които изграждат тумора. Повечето колоректални тумори са аденокарциноми или подтипове на аденокарциномите (муцинозни и тип пръстен камък). Други по-редки видове рак включват сквамозен (плоскоклетъчен), аденосквамозен, недиференциран и медуларен карцином.
Невроендокринните карциноми са тумори, произлизащи от невроендокринните клетки на колона и ректума. Последните показват различно поведение и изискват различно лечение. Информацията в този наръчник не се отнася за невроендокринните тумори.
• Степен на диференциация
Степента на диференциация се определя от това до колко туморните клетки приличат на здравите. Разделят се на четири степени. Първата е високо диференциран, т.е раковите клетки приличат на здравите. Вторият е средно диференциран и болните клетки имат някои прилики със здравите. Умерено диференциран – приликите са едва доловими. Ниско диференциран – няма прилика между ракови и здрави клетки. Колкото по-ниско диференциран е един тумор, толкова той е по-агресивен и прогнозата е по-сериозна, както и обратното.
• Ниво на инвазия в малигнени колоректални полипи
Колоректалният карцином обикновено се развива от доброкачествен полип. Когато се отстрани колоректален полип и се изследва, патологът търси за присъствието на инвазивен карцином и може да даде информация за агресивността на процеса.
Предлагани са редица системи за класификация на тези малигнени полипи. Една от тях е нивото на инвазия , определяща до колко карциномът е инфилтрирал целия полип. В пендикуларните полипи (полип на краче) се определят четири нива на инвазия. При полипите без крачета има три нива на инвазия.

Други хистопатологични показатели за агресивност на заболяването са наличието на ракови клетки в резекционните линии, инвазия на кръвоносните и лимфните съдове и нискодиференцирани клетки.

• Молекулярно профилиране
Рак се развива тогава, когато гени, отговарящи за клетъчния растеж и диференциация, се променят. Такива алтерации биват промяна в последователността на ДНК в гените ( наречена мутация), промяна в броя или разпадане на хромозомите (наречена хромозомна нестабилност) и промяната в дължината на някои повтарящи се последователности (наречена микросателитна нестабилност).
Молекулярното профилиране е техника, която разкрива целия набор от гени, експресирани в клетка или тъкан. Техниката става все по-полуплярна за доказване на ракови мутации. Чрез сравняване на така наречените молекулярни профили между различните видове рак и свързването им с клинична информация, това изследване помага на лекарите да разберат произхода на рака, потенциала да метастазира, както и вероятността от рецидив.
За рак на колона са индентифицирани няколко генни алтернации, като RAS мутация , BRAF мутация, MLH1 мутация, хромозомна нестабилност и микросателитна нестабилност. Наличието или отсъствието на тези молекулярни профили класифицират колоректалния карцином в определени групи и помагат в земането на решение за лечение. Особена важна е RAS мутацията, защото тя определя използването на два специфични медикамента.

Запитване

Вашият Email 
Предмет 
Запитване 
Моля въведете следните символи: xeluxnhj Предпазва от SPAM!
    

Адресна информация

София, 1408

ул. Нишава № 121

help@onconavigator.info

0885 906-376