Костен сарком - диагноза

При костните саркоми е възможно дълго време да не са налице симптоми, а възпалението (подуване и зачервяване) ще се наблюдава само ако туморът е прогресирал през кортикалната кост. Симптомите зависят от размера и местоположението на тумора. Болката в костите е най-честият симптом: обикновено започва с усещане за лека болезненост в засегнатата кост, която постепенно прогресира до постоянна болка. В някои случаи туморът може също да отслаби костите, причинявайки спонтанни фрактури или фрактури след леко нараняване или падане. Проблемите с нервите могат да присъстват поради притискането им от тумора. По-рядко срещаните симптоми могат да включват висока температура, необяснима загуба на тегло, отпадналост или анемия (намаляване на броя на червените кръвни клетки в кръвта). Костните саркоми също могат да бъдат открити случайно по време на други изследвания или при рутинна операция.

Дианозата се поставя на основата на следните изследвания:
Медицинска история и клиничен преглед. Вашият лекар ще започне, като се запознае с пълната Ви медицинска история, попита кога са започнали симптомите, как са се променили с течение на времето и ще оцени наличието на рискови фактори. След това вашият лекар ще извърши пълен физикален преглед, включително на мястото, където има възпаление, подуване и болка, като много важно е да установи размера, дебелината на отока, неговото местоположение и подвижност и засягането на костта. Болката, която предизвиква отока може да е слаба или много силна, но понякога може да не се наблюдава болка.
Рентгенологично изследване . За определяне стадия на костния сарком и за установяване наличието или отсъствието на метастази се използва широк спектър от техники за образна диагностика.
• Рентгенови снимки : винаги трябва да се направят първо, за да се определи дали има увреждане на костта, причинено от рак, костни метастази или фрактури. Много често само с рентгенова снимка може да се диагностицира костен тумор като остеосарком, но може да е необходимо да се използват и други методи за образна диагностика.
• ЯМР: При изследването чрез ядрено-магнитен резонанс се използват магнитни полета и радиовълни, за да се създаде поредица от подробни снимки на тъканите на тялото. ЯМР на засегнатата кост, всички други тъкани, които я заобикалят и прилежащите стави, е най-добрият образен тест за диагностициране на тумори на крайниците (ръце и крака) и тазови тумори и е ефективен начин за оценка на размера и разпространението на всеки ртумор в костите или в околните меки тъкани.
• Компютърна томография (скенер) е техника, която възпроизвежда подробни снимки от вътрешността на тялото. Изследването може да бъде направено и чрез използване на контрастно вещество, което може да се приеме под формата на течност през устата или да се инжектира венозно. Това помага за по-добрата визуализация на тъкани и органи.
• РЕТ-СТ (ПЕТ-КТ) е изследване, при което се провеждат последователно и едноетапно позитронно-емисионна томография и компютърна томография след интравенозна апликация на позитрон-емитиращ радиофармацевтик на един комбиниран „хибриден апарат“, в който са интегрирани РЕТ и СТ. След реконструкция на записаните образи се получават т.н. синтезирани изображения, отразяващи метаболитните процеси и структурата на тъканите и органите в човешкото тяло.
• Сцинтиграфия на костите: извършва се, чрез инжектиране във вените на радиоактивен изотоп, специално предназначен за визуализация на конкретната част на тялото. Този изотоп се натрупва там, където се намира туморът и мястото изглежда по-светло на изображението.

Хистопатологично изследване . Хистопатологичното изследване е изследването на тъканите под микроскоп и се прави на малка част от тъкан, след биопсия или на част от тумор след отсраняването му. Само хистопатологичната оценка на тумора ще разкрие дали туморът е костен сарком и какъв тип. Това изследване също така ще покаже "степента на злокачественост", което е резултат от агресивността на раковите клетки. Степените са обяснени по-подробно по-късно в текста.
Извършва се биопсия , за да се вземе малко парче от тумора, което след това се изследва под микроскоп за търсене на ракови клетки. Могат да се използват различни видове биопсии: извършвани чрез използване на игла или чрез хирургична намеса.
• Биопсия с фина игла: клетки на тумора се вземат посредством игла, като преди това се инжектира локален анестетик. Може да се изплзват различни техники, като ултрасонграфия, за да се насочи иглата на правилното място.
• Инцизионна / ексцизионна биопсия : под анестезия се използват хирургични инструменти за отстраняване на парче тъкан от тумора или целия тумор.

Кръвен тест. Извършва се кръвен тест за проверка на общото здравословно състояние на пациента и за изследване на функцията на черния дроб, бъбреците и кръвните клетки. При някои остеосаркоми могат да бъдат открити нарушения в кръвта, като увеличение на ензимите, наречени алкална фосфатаза и лактат дехидрогеназа. Ензимите са протеини, които ускоряват химичните реакции в организма.
Какво е важно да знаят пациентите, за да може да им бъде поставена точната диагноза?
Пациентите трябва да бъдат насочени към експерти ортопедични хирурзи. Дори, когато биопсията е средство, за да се постави диагноза, тя е все пак хирургична интервенция и може да има влияние върху бъдещото лечение.Точна оценка на мястото, където се прави биопсията е много важна. Ако биопсията не се извърши по подходящ начин, тя може да доведе до разпространяване тумора или да направи хирургичния подход за неговата резекция по-сложен; с други думи, когато се планира биопсията, трябва да се вземе предвид възможността за последваща резекция на тумор.
Какво е важно да знаем, за да получим оптимално лечение?
Лекарите ще трябва да вземат предвид много фактори, свързани както със самия пациент, така и с тумора, за да изберат най-добрия план за лечение.

Информация за пациента:
Общо състояние
Лична медицинска история
История на онкологични заболявания в семейството
За жени в менопауза: излседване на хормони
Резултат от клиничния преглед
Резултати от кръвни изследвания

Информация за тумора:
Резултати от биопсията
Част от тумора, взета чрез биопсия, ще бъде изследвана в лаборатория. Това изследване се нарича хистопатология. Второто хистопатологично изследване включва изследване на целия тумор след хирургично отстраняване. Много е важно да се потвърдят резултатите от биопсията и да се събере повече информация за тумора. Тук се включват:
• Хистологичен тип:
Остеосарком е най-често срещаният първичен костен тумор и обикновено се образува в дългите кости на крайниците, като бедрената кост е най-често срещаното място.Известни са няколко различни вида остеосарком. Анализът на костната проба дава представа за вида и прогнозата на даден случай на остеосаркома.

Хондросаркомът е вторият най-често срещан костен тумор и се характеризира с наличието на хрущял. Тези тумори се срещат главно в аксиалния скелет като тазовият пояс и ребрата са най-често срещаните места.

Сарком на Юинг е третият най-често срещан първичен костен тумор (втори при деца и юноши), обикновено се характеризира с наличието на специфична генетична мутация. Най-честите места на възникване са тазът, ребрата и дългите кости на крайниците (ръцете и краката).

Гигантоклетъчния тумор обикновено се появява в края на дългите кости, около коляното. Обикновено се счита за доброкачествен костен тумор, макар и с тенденция към разрушаване на костите и чести локални рецидиви. Трансформацията в злокачествен и разпространението му в други органи е изключително рядка.

Хордом е рядък тумор, възникващ от прешлените на гръбначния стълб или от остатъци от нотохорда, структура, която образува гръбначния стълб при развитието на плода в утробата. Характеризира се с висока степен на локални рецидиви, но метастатичното разпространение е рядкост.

Други хистологични типове, като фибросаркома, лейомиосарком и др., най-често се срещат в меките тъкани и са изключително редки като първични костни тумори.
Други тумори, които могат да възникнат в костите, включват множествен миелом, неходжкинов лимфом и костни метастази от първични тумори на други места, но тъй като те не се третират като първични костни саркоми , те няма да бъдат обсъждани тук.

Определяне на клас (степен) на тумора
Степента на тумор показва колко "агресивен" изглежда туморът, когато се анализира под микроскоп от патолог. Системата за класифициране обикновено разграничава четири степени на злокачественост: степен 1-2 (ниска) и степен 3–4 (висока). Колкото по-ниска е степента, толкова по-добра е прогнозата.
Лекарите могат да поискат допълнителна информация за тумора, като например генетични тестове или изследване на различни молекули ( напр. протеини), свързани с тумора. Тези изследвания могат да се правят за потвърждаване или изясняване на хистологичния тип на тумора, или за получаване на допълнителна информация за прогнозата на заболяването, или за подпомагане на вземането на решение за лечението.

Споделяне

Задай въпрос

Ако имате въпрос, чиито отговор не намирате на нашия сайт, моля не се колебайте да ни питате.