Menu

Рак на белия дроб

Индекс на съдържанието

Въведение
• Белодробният рак произлиза от клетките на белия дроб, които се делят и нарастват абнормално, формирайки тумор.
• Белодробният рак се разделя на дребноклетъчен и недребноклетъчен.
• Недребноклетъчният рак се различава от дребноклетъчния рак по размера на клетките си , които се наблюдават под микроскоп.
• Трите основни подвида на недребноклетъчен рак са: сквамозноклетъчен карцином, аденокарцином и гигантоклетъчен (недиференциран) карцином. Диагнозата им се поставя по еднакъв начин, но може да се лекуват различно.
• Белодробният рак е четвъртия най-често срещан тумор в Европа. Недребноклетъчният рак съставлява 85- 90% от всички видове белодробен рак.
• В Европа смъртността от белодробен рак при мъжете намалява (поради намаляване на тютюнопушенето), докато при жените се увеличава. Това отразява връзката с тютюнопушенето при двата пола. 

Диагноза
• Белодробен рак се подозира при постоянна кашлица,чести белодробни инфекции, задух, дрезгав глас или отделяне на кървави храчки. Други съпътстващи симптоми могат да бъдат висока температура, загуба на апетит, необяснима загуба на килограми и хронична умора.
• След физикален преглед, лекарят назначава изследване с рентген или компютърна томография (КТ), ядрено-магнитен резонанс или други методи, за да установи наличието на рак и определи локализацията и размера на карцинома. Прави се биопсия (взимане на биологичен материал от тумора), за да се потвърди диагнозата.

Варианти за лечение
• Видовете лечение биват :
1. Хирургично лечение
2. Лъчетерапия – използват се радиационни лъчения, насочени срещу тумора, които намаляват растежа и размера му.
3. Химиотерапия – използване на антиракови лекарства за унищожаване на ракови клетки. Може да се използва самостоятелно или в комбинация с други видове лечение.
4. Таргетна терапия - по-нови лекарства ,които блокират сигналните пътища в раковата клетка . Тези пътища карат клетките да се делят.
5. Имунотерапия - лечение, което използва имунитета на организма срещу раковите клетки.
• Комбинацията от различните видове лечения се предлагат често, в зависимост от стадия и подтипа на недребноклетъчния рак, както и от придружаващите заболявания на пациента.
• Ракът се стадира на базата на размера на тумора, засягането на регионалните лимфни възли и в зависимост от това дали е засегнал други органи и части на тялото. Стадирането се използва за избиране на подходящо лечение.
• Ранен стадий (от първи до втори стадий)
• Хирургията е най-подходящия метод за лечение.
• Може да се проведе химиотерапия след хирургичната интервенция ( в този случай се нарича адювантна химиотерапия) при пациенти във втори стадий.
• Лъчетерапията е избор при пациенти, които не желаят или не са в достатъчно добро състояние да се подложат на операция.
• Адювантна лъчетерапия се прилага в случаите, при които хирургично туморът не може да се отстрани напълно.

• Локално авансирал стадий (трети стадий)
• Лечението е най-често комбинирано.
• Ако е възможно премахването на тумора, опциите за лечение включват:
-Индукционна терапия- използва се за намаляване размера на тумора преди хирургичната интервенция (най-често се използват лъче- и химиотерапия).
-Хирургична интервенция, последвана от адювантна химио- и/или лъчетерапия.
-Радиохимиотерапия (химиотерапия, прилагана едновременно с лъчетерапия)
• Ако туморът не може да бъде премахнат, се предпочита химиотерапия , лъчетерапия или комбинация от двете.

• След проведена последователна или едновременна лъчехимиотерапия може да се приложи консолидираща имунотерапия (Durvalumab) при пациенти без прогресия и тумори с експресия на PD-L1 в ≥ 1% от клетките.

• Метастатичен стадий (четвърти стадий)
• Под метастатичен стадий се разбира преминаването на рака извън белия дроб и регионалните лимфни възли.
• Изключително рядко е възможно отстраняване на заболяването хирургично или чрез лъчетерапия.
• Интравенозната химиотерапия, в комбинация от два препарата, е избор на лечение в този стадий. Нови опции като първа линия имунотерапия са в процес на оценяване, като някои медикаменти са одобрени (pembrolizumab). В бъдеще е много вероятно имунотерапията да измести химиотерапията или да се прилага в комбинация с нея.
• Изборът на медикамент зависи от общото състояние на пациента и от подтипа на недребноклетъчния белодробен карцином.
• Пациенти, които имат мутации в гена за рецептор на епидермалния растежен фактор (EGFR) или анапластична лимфомна киназа (ALK) се повлияват най-добре от орално приложена таргетна терапия.
• След 4-6 цикъла химиотерапия с два препарата, подържаща терапия ( превенция от завръщане на раковото заболяване) с лекарство, известно като pemetrexed, със или без таргетна терапия, може да се прилага при пациенти в добро общо състояние.
• При рецидив (възвръщане на рака) се предлагат втора и трета линия лечение. Те зависят от общото състояние на пациента и от първата линия на лечение. Вариантите включват : химиотерапия (pemetrexed или docetaxel), имунотерапия (nivalumab или pembrolizumab), антиангиогенезна терапия (nintedanib или ramucirumab) в комбинация с docetaxel и таргетна терапия (afatinib, gefitinib, erlotinib, crizotinib, ceritinib, alectinib или osimertinib).
• Ефективността на имунотерапията зависи от количеството програмиран смърт- лиганд1 протеин (programed death-ligand 1 –PD-L1) в тумора. PD-L1 се измерва от биопсията. Pembrolizomab, но не и nivalomab, може да бъде предписан при пациенти с PD-L1 позитивни тумори.
• Пациенти, които имат EGFR мутации и са преминали първа линия терапия с erlotinib, gefitinib или afatinib, могат да бъдат лекувани с osimertinib.
• Пациенти, които имат ALK мутация и са минали първа линия лечение, са показани за втора линия ceritinib или alectinib.
Какво се случва след лечение?
• Пациенти, които са завършили лечение от първи до трети стадий с недребноклетъчен карцином, се насочват за проследяване с клинични и радиологични изследвания. Първоначално те се извършват на всеки 3-6 месеца за първите 3 години, а след това- веднъж годишно.
• Пациенти, които са приключили лечение за метастатичен стадий, се подлагат на радиологични изледвания на всеки 6-12 седмици и при нужда се продължава с втора линия терапия.

Ракът на белия дроб обикновено води началото си от клетките, покриващи бронхите , бронхиолите или алвеолите.
• Има два вида първичен рак на белия дроб:
• Дребноклетъчен рак: Нарича се дребноклетъчен, защото клетките, които го съставляват, са малки, погледнати под микроскоп
• Недребноклетъчен рак : Това е по-често срещания вид (85-90% от всички случаи с рак на белия дроб). Поради това този наръчник ще се съсредоточи основно върху него. 

Анатомия на дихателна система:
Дихателната система се състои от :
• Нос и уста
• Трахея (въздухоносна тръба)
• Бронхи (тръби, които се разделят и всяка една отива към съответния бял дроб)
• Бели дробове

 

Какви подтипове недребноклетъчен рак на белия дроб има?
Трите основни хистологични подтипа са :
• Аденокарцином. Около 40% от всички белодробни карциноми са аденокарциноми. Тези тумори водят началото си от клетки, продуциращи мукоз (слуз) и покриващи въздухоносните пътища.
• Сквамозоклетъчен карцином. Около 25-30% от всички белодробни карциноми са сквамозни. Този тип рак също произлиза от клетките, покриващи въздухоносните пътища и водеща причина за неговото развитие е тютюнопушенето.
• Гигантоклетъчен (недиференциран) карцином. Този тип заема около 10-15% от всички белодробни карциноми. Името произлиза от размера на клетките, погледнати под микроскоп.

Какви са симптомите?
Продължаваща дълго време кашлица, белодробна инфекция, която не преминава или често се повтаря, задух , хрипове, дрезгав глас, отделяне на кървави храчки, гръдна или раменна болка, която не изчезва. Други неспецифични симптоми са: висока температура, загуба на апетит, необяснима загуба на килограми, хронична умора.
При наличието на някои от тези симптоми потърсете Вашия лекар. Важно е да се отбележи, че тези симптоми могат да се срещнат и при други заболявания.

Колко често се среща недребноклетъчния карцином?
Белодробният рак е четвъртия най-често срещан злокачествен тумор в Европа.
През 2012 е имало повече от 410 000 новозаболели в Европа (12 % от новодиагностицирани с рак)
• 291 000 пациенти са мъже
• 119 000 пациенти са жени
Белодробният карцином е втория най-често срещан злокачествен тумор при мъжете (след простатния карцином) и третия при жените (след ракът на гърдата и колоректалния карцином). Честотата му е по-висока в развитите страни в сравнение с по-изоставащите. Това съотношение отрязява разпространението на тютюневите изделия в по-развитите страни.
Малцинство са засегнатите от белодробен карцином пациенти на средна възраст 65 години и нагоре.
Недребноклетъчния рак е 85-90% от всички видове белодробни карциноми.

Тютюнопушенето е най-големия рисков фактор за развиване на белодробен рак. Има и други рискови фактори, които могат да предизвикат това заболяване. Важно е да се запомни, че рисковите фактори увеличават вероятността за развитие на белодробен рак, а не че непремено ще се разболеете. Избягване на рисковите фактори намалява риска, но това не означава, че сте застраховани от белодробен карцином.

Тютюнопушене
Тютюнопушенето е водещ рисков фактор. В Европа на него се приписват 90 % от случаите при мъжете и 80% при жените. От кога сте пушач е по-важно в сравнение с това колко пушите на ден, следователно отказването на тютюнопушенето на каквато и да е възраст намалява повече риска, отколкото намаляване на броя цигари.
Пасивно тютюнопушене
Пасивното излагане на цигарен дим също е рисков фактор, но е по-малък, в сравнение с тютюнопушенето.

Радон
Радонът е радиоактивен газ, който се образува при разлагането на природно- наличния уран в почвата и камъните, в частност гранита. Може да преминава от почвата в домовете. Хроничното излагане на големи нива радонов газ повишава значително риска от развитие на белодробен карцином. Такава е ситуацията най-често при миньорите, които често са изложени на високи нива на радон, ако мините, в които работят се разполагат в богат на уран географски район.

Генетична предразположеност
Смята се, че хора с определена генна база са по-вероятни за развитие на белодробен рак. Фамилно заболяване от рак на белия дроб или други видове рак повишават риска за развитие на белодробен карцином. При хора, които са генетично предразположени, тютюнопушенето увеличава риска.

Битови и природни замърсители
Други фактори са излагането на азбест и арсен. Има доказателства, че честотата на рака в градовете е по-висока от този в отдалечени райони. Доказано е, че и използването на печки на въглища покачва риска.
До момента няма общо становище дали скринингът за недребноклетъчен рак трябва да е рутинна процедура при индивиди във високо рискова група.

Запитване

Вашият Email 
Предмет 
Запитване 
Моля въведете следните символи: xxsmmmgh Предпазва от SPAM!
    

Адресна информация

София, 1408

ул. Нишава № 121

help@onconavigator.info

0885 906-376