Въведение

Дефиниция:
• Мултипления миелом е рак който се развива от плазматични клетки. Плазматичните клетки са вид бели кръвни клетки, произлизащи от костния мозък. Тези клетки принадлежат към имунната система и тяхната разбота е да продуцират антитела, които ни предпазват от инфекции. 

Диагноза:
• Специфични симптоми като умора, чести инфекции, болки в костите или спонтанни фрактури могат да бъдат налични повреме на диагнозата.
• Изследванията небходими за поставяне на диагноза са :
• Откриване на моноклонален протеин (антитяло продуцирано от плазматични клетки при пациенти с мултиплен миелом) в кръвта или 24h проби от урина.
• Аспирация на костен мозък или биопсия за измерване на процентите миеломни клетки в костния мозък.
• Оценка на лезиите може да бъде извършена от лекар. Това може да стане чрез ядрено-магнитен резонасн (ЯМР), компютърна томография (СТ) на цяло тяло или позитром емисионна томография (РЕТ).
• Кръвни изследвания проследяващи бъбречната функция и нивата на калций и хемоглобин.
Лечение
• Лечение се налага само при заболяване със симптоми (при наличието на хиперкалциемия, бъбречни проблеми, анемия или костни лезии) или високо рисково заболяване протичащо асимптоматично.
• Първа линия лечение се разделя на две групи:
• Пациенти които са в добро общо състояние и са подходящи за автоложна трансплантация: 4-6 цикъла с bortezomib базирана химиотерапия последвана от висока доза melphalan и автоложна трансплантация, като част от редукция на заболяването след консолидация.
• Пациенти които имат значителна коморбидност или не са в достатъчно добро общо състояние за да се подложат на автоложна трансплантация: орален прием на melphalan в комбинация с prednisone плюс нови лекарства, са стандарт при тези пациенти. При тези случаи няма нужда от последваща терапия след края на планираните цикли лечение.
• Рецидив и резистентнта болест – лечение :
Изборът на лечение зависи на редица параметри относно пациента и предишни терапии. Автоложната трансплатация е все още опция. Алогенната трансплантация се прилага само в контекста на проучвания.
• Участитео в клинични проучвания се препоръчва на всички пациенти за първа линия и последващо лечение, тъй като се изпробват редица нови лекарства.
Контролни прегледи
• Рецидива на заболяването се характеризира с определени симптоми и установяването им е важно за хващане на възможно най-рано на рецидив.
• Кръвни изследвания и тестове на урината трябва да се прилагат на всеки 2-3 месеца. Радиологични изследвания и изследвания на костен мозък се правят по индивидуална преценка на лекуващия екип.
• Ако мултипления миелом се завърне, основната цел е избиране на подходящо лечение за постигане на адекватен отговор.

Дефиниция на мултиплен миелом
Мултипления миелом представлява рак на плазматичните клетки. Това са вид бели кръвни клетки, които произлизат от костния мозък. Функцията на плазматичните клетки е да продуцират антитела. Антителата се срещат естествено в имунната система и помагат в защитата на организма от инфекциозни причинители като вируси и бактерии. Когато плазматичните клетки се делят неконтролируемо, те пречат на нормалното развитие на другите клетки в костния мозък. Това води до състояния на анемия, кървене, инфекции и костни лезии.
В повечето случаи има абнормна продукция на нефункжионални антитела наречени моноклонални протеини. При мултипления миелом се продуцира в голямо количество един тип абнормно антитяло, което не изпълнява никаква роля в тялото.
В повечето случаи, лечението може да предизвика дълги интервали от време в които пациентите нямат никакви симптоми и имат добро качество на живот. Следователно мултипления миелом се приема за хронично заболяване (като диабета).

Илюстрация на костния мозък, където се образуват плазматичните клетки: показани са нормални и абнормни клетки на мултиплен миелом.

Често срещан ли е мултипления миелом?
Мултипленият миелом не толкова често срещан, като ракът на гърдата, белодробния и простатния карцином, но се счита за второто най-често срещано онкологично заболяване на кръвта след неходжкиновите лимфоми. Вероятността от разболяване се покачва с възрастта и се приема като заболяване на възрастните. Вероятността човек от Европа да развие заболяването през живота си е 0,31%. Това означава, че в Европа 4до 6 човека ще бъдат диагностицирани на всеки 100 000 индивида годишно. Жените боледуват по-рядко от мъжете. Средната възраст на която се поставя диагнозата е 72 години. Сред расите афро-американската страда най-често, докато азиатската най-рядко.

Какво предизвиква мултипления миелом?
До днес не се знае какво предизвиква заболяването. Някои рискови фактори са индентифицирани. Рисковия фактор повишава вероятността от развиване на рак, но не е необходим или достатъчен за да се разболее човек. Рисковия фактор не е причина сам по себеси.
Някои хора с тези рискови фактори няма никога да развият мултиплен миелом, докато други без наличието на нито един рисков фактор ще се разболеят.
Основните рискови фактори за развиване на мултиплен миелом са:
• Моноклонална гамапатия с несигурна сигнификантност (Monoclonal Gammopathy of Uncertain Significance -MGUS): повечето мултиплени миеломи произлизат от доброкачествени състояния известни като MGUS. Хората с това състояние имат малко количество абнормни моноклонални антитела без никакви симптоми. Повечето от хората с това състояние никога няма да развият симптоматичен мултиплен миелом. В повечето случаи MGUS се открива случайно с рутинни кръвни изследвания.
• Възраст : шансът за развиване на заболяването се покачва с възрастта
• Генетична предиспозиция: случаите на заболяването сред различните етноси варира. Жените боледуват по-рядко от мъжете.
• Фактори на околната среда: радиация, бензен, инсектициди се асоциират с мултиплен миелом.

Освен за MGUS и възрастта, за останалите рискови фактори няма достатъчно научни доказателства.