Menu

Миелом - Лечение

Индекс на съдържанието

Отговарянето на тези въпроси помага в зимането на решение за вида лечение и кога да започне то.
1) Заболяването ограничено ли е в едно място без да засяга генерално костите?
При някои редки случаи заболяването е локализирано само на едно място ( пример: бедрената кост) в тялото. В този сценарий, заболяването се нарича солитарен плазмоцитом , систематично лечение не се налага. Терапията на избор е лъчетерапия или хирургична ексцизия. След това се налага строго следене на пациента, защото състоянието еволюира в мултиплен миелом.
2) Заболяването симптоматично ли е? Има ли симптоми налице?
Ако заболяването е асимптоматично (тлееща миелома), стриктно проследяване на пациентите без лечение се предприема. Веднъж след като има множество засегнати части от заболяването ( дифузна инфилтрация на костния мозък или множество засегнати кости) е от изключително значение да се разбере дали има симптоми на заболяването. Ако са налични симптоми се започва системно лечение.
Лечението включва терапии които:
• Действат на заболяването системно (лекуват миеломните клетки в цялото тяло)
• Действат на заболяването локално ( т.е на специфични места в тялото), като хирургия или лъчетерапия.

3) Автоложната костномозъчна трансплантация опция ли е?
Автоложна костно мозъчна трансплантация (с костен мозък от самия пациент) дава най-добър отговор към заболяването, когато е част от първа линия лечение. Въпреки че днес е по-малко токсична, тя се препоръчва на по-млади пациенти и тези които могат да толерират страничните ефекти от процедурата по-добре. Възрастта над 70 години обикновено изключва костно мозъчна трансплантация като опция. Изключения се правят тогава, когато пациентите са в добро общо здраве и нямат никакви други заболявания или оплаквания. Това зависи от точната клинична оценка.

Леченията изброени долу имат своите ползи, рискове и контраиндикации. Очаква се от пациентите да питат за ползите и рисковете от всяко едно лечение за да бъдат напълно информирани за последствията. В случаите когато могат да се предложат различни терапии , изборът трябва да бъде направен съгласно ползата и риска.

Първа линия лечение на кандидати за костномозъчна трансплантация.
Пациенти в добро общо състояние (или тези по-млади от 65 години), които са кандидати за автоложна трансплантация получават индукционно лечение. Целта на последното е да намали тежеста на заболяването преди трансплантацията. Веднъж след намаляването на тежестта на заболяването, целта на автоложната трансплантация е да поддържа отговора колкото се може по-дълго.
Индукционна терапия се състои от режим с три медикамента:
- Bortezomib* (V)/thalidomide* (T)/dexamethasone* (D) (VTD)
- Bortezomib* (V)/cyclophosphamide* (C)/dexamethasone* (D) (VCD)
- Bortezomib* (P)/doxorubicin* (A)/dexamethasone* (D) (PAD)
- Lenalidomide* (R)/bortezomib* (V)/dexamethasone* (D) (RVD – тази комбинация не е одобрена в Европа).
Един лечебен цикъл трае 21 или 28 дни. Отговора към лечението се оценява преди всеки цикъл. Общия брой цикли на индукционната терапия варира от 4 до 6 и зависи от общото състояние и отговора към терапията.
След индукционната терапия се преминава към консолидираща фаза която се стреми да удължи периода без заболяване. При мултипления миелом консолидация се постига с аволожна трансплантация. Взимането на здрави клетки от костния мозък на пациента се нарича афереза. За да се стимулира отпускането на незрели здрави клетки в кръвоносната система от костния мозък, на пациента се дава растежен фактор (граналуцит- колония стимулиращ фактор) самостоятелно или с химиотерапия (cyclophosphamide). След няколко дена, когато бройа на незрелите стволови клетки нарастне, пациента получава афереза. Броя на стволовите клетки се определя от кръвните изследвания. След възстановяване от аферезата се пристъпва към автоложната трансплантация. Тя включва инфузия с химиотерапия (обикновено с лекарство наречено melphalan) , последвана с инфузия на собствени стволови клетки. Ако първата трансплантация не даде пълен или почти пълен отговор, може да се направи втора автоложна трансплатация след 3-6 месеца.
Алогенна трансплатнация на стволови клетки (т.е от донор) се извършва само и единствено в клинични проучвания.

Първа линия лечение на пациенти които не са подходящи за костномозъчна трансплантация
Пациенти които не са кандидати за автоложна трансплантация (възраст >70 години или лошо здравословно състояние) се лекуват с режим от три медикамента. Пациенти които са по-чувствителни на странични ефекти се могат да бъдат лекувани с две лекарства.
Режими с три лекарства :
- Bortezomib* (V)/melphalan* (M)/prednisone* (P) (VMP)
- Melphalan* (M)/prednisone* (P)/thalidomide* (T) (MPT)
Режими с две лекарства:
- Lenalidomide*(R)/dexamethasone* (D) (RD)
- Bendamustine*/prednisone*
- Melphalan*/prednisone*

Втора линия лечение за рецидив или резистентно заболяване
Учатието на пациенти в клинични проучвания трябва да бъде подкрепяно, тъй като им дава възможност да се лекуват с нови лекарства, които се изследват.
Факторите които се взимат под внимание за първа линия лечение важат и за втора линия. Изборът зависи от редица фактори от страна на пациента (възраст, здравословно състояние) и от предишното лечение (вид, ефективност и толериране)
Следните терапии могат да се използват в тази последователност:
- Lenalidomide*/dexamethasone*
- Pomalidomide*/dexamethasone*: само при пациенти при които терапията с lenalidomide* and bortezomib* не е показала резултати
- Bortezomib самостоятелно или в комбинация с dexamethasone* или pegilated doxorubicin*
- Carfilzomib*/lenalidomide*/dexamethasone*или carfilzomib*/dexamethasone*
- Ixazomib*/lenalidomide*/dexamethasone*: само при пациенти при които една от предишните терапии не е дала резултат
- Panobinostat*/bortezomib*/dexamethasone*: само при пациенти при които терапията bortezomib* и имуномодулатурно лекарство* (thalidomide*, lenalidomide*, pomalidomide*) не е дала резултат
- Elotuzumab*/lenalidomide*/dexamethasone*
- Daratumumab* самостоятелно пи пациенти които не са показали резултат с протеозомни инхибитори
(bortezomib*, carfilzomib*, ixazomib*) и immunomodulatory agents* (thalidomide*, lenalidomide*, pomalidomide*), и в комбинация с lenalidomide* и dexamethasone*, или bortezomib* и dexamethasone*, за лечението на възрастни пациенти които са получили поне една предишна терапия.

В избрани случаи може да се използва автоложна свтолова трансплантация (при тези с добър отговор при предишна трансплантация и с отговор към заболяването повече от 2 години).
Алогенна трансплантация (от донор) трябва да се извършва само в контекста на проучване.

Запитване

Вашият Email 
Предмет 
Запитване 
Моля въведете следните символи: hdfnsapo Предпазва от SPAM!
    

Адресна информация

София, 1408

ул. Нишава № 121

help@onconavigator.info

0885 906-376