Menu

Миелом - Странични ефекти

Индекс на съдържанието

Лечение на усложненията на мултипления миелом
Много е важно за лечението на мултипления миелом да се лекуват органо-свързаните усложнения. Навременното реагиране не от значение за превенция на хронични заболявания на органите и животозастрашаващи състояния.
Нарушена бъбречна функция: почти 50% от пациентите болни от мултиплен миелом страдат от нарушена бъбречна функция. Лечението може да зависи от степента на увреждане. Заедно със системната терапия може да се добави хидрационна терапия или дори диализа. Фундаментално важно е избягването на нестероидните противовъзпалителни средства като аспирин, защото могат да увредят бъбреците.

Костна болка или костни лезии: костното увреждане е често срещано при мултиплен миелом. Може да е асимптомично или да предизвиква болка. Понякога костните фрактури могат да бъдат първи симптом на мултипления миелом и в тези случаи се налага ортопедична намеса. Освен хирургична интервенция, лъчетерапия също може да е от полза.
Ако няма налични костни лезии, но има ранни знаци на костна ерозия се препоръчва терапия с лекарства подобряващи здравината на костите. Бифосфонатите са медикаментите на избор. Zoledronate* или pamidronate се прилагат венозно. Лечението се провежда 2 години и инфекции на челюстите трябват да бъдат изключени преди началото.

Повишени нива на калций: среща се поради костна ерозия. Надвишаването на нивата варира от случай на случай. Прилагат се венозни инфузии на течности и бифосфонати.

Анемия: свързана е с ниския брой на червените кръвни клетки. Има редица причини за анемия при мултипления миелом. Инфилтрация на костния мозък от плазматични туморни клетки и/или увреждане на бъбрека са най-често срещаните причини. Кръвопреливане се налага в много тежки случаи. Прилагането на еритропоетин , хормон който стимулира продукцията на червени кръвни клетки, може да понижи нуждата от трансфузии на кръв.

Инфекции: химиотерапията и самото заболяване могат да увредят имуната система. Поради тази причина лекарите могат да назначат анти – инфекциознна терапия предварително с цел превенция. В случаи на висока температура или други признаци на инфекция, пациентите не трябва да се колебая и да се свържат с лекаря си. Прилагането на противогрипна ваксина подобрява честотата на белодробните инфекции.

Компресия на гръбначния стълб: причината за това е наличието на маса (плазмоцитом) в областта на прешлените. Може да се предизвика и от фрактура на прешлените. Симптомите са локализирана болка или от страна на периферната нервна система като тръпнене или слабост в крайниците. При наличието на някои от тези симптоми е редно пациентите веднага да се свържат с лекар, тъй като ако не се лекуват усложненията, компресията може да доведе до необратима парализа. Кортикостероиди, лъчетерапия и дори хирургия са методи на лечение.

Страничните ефекти зависят от вида на прилаганото лечение. Някои от най-често срещаните странични ефекти при лекуването на миелом са :
• Загуба на апетит: някои терапии могат да доведат до загуба на апетит, който може да трае до няколко дена след приключване на лечението и дори понякога по-дълго. Препоръчва се редовно хранене в много малки порции, да се избягват тлъсти храни и да се поемат много течности (около 1,5 -2 литра на ден).

• Констипация: някои лекарства като thalidomide*, bortezomib* или dexamethasone могат да предизвикат запек. Това е много често срещана странична реакция и често се назначават специални лекарства (лаксативи). От голямо значение да се превантира констипацията чрез редовно хранене, поемане на повече течности и ежедневно движение.
• Диария: този симптом може да бъде свързан с инфекция или употребата на лекарства като lenalidomide*, или bortezomib*. Има редица решения на проблема съгласно причината. Важно е да се съобщи на лекаря.
• Загуба на коса: по-старите лекарства използвани в химиотерапията предизвикват загуба и уредяване на косата. В зависимост от терапията може да трае до приключването и. След приключване на лечението състоянието е обратимо.
• Инфертилност: алкилиращи агенти като melphalan и clophosphamide по-често предизвикват такъв вид нарушения. Ако пациентите планират да имат деца в бъдеще трябва да обсъдят тази вероятност с лекар преди започване на лечението. Днес се предлага замръзяване на полови клетки, които могат да се използват по-късно за инвитро процедури.
• Инфекции: на практика всички химиотерапевтици могат да повишат честотата на инфекции. Това се случва поради намаления брой и изменените функции на белите кръвни клетки. Тези клетки предпазват телата ни от бактерии, вируси и гъбички. Бактериални инфекции и вирусни реактивации са най-често срещаните видове инфекции повреме на лечение и последващите няколко месеца. Някои лекарства се предписват предварително за да превантират инфекцията. Неутрофилията е намаляването на неутрофилите които са вид бели кръвни клетки отговарящи за защитата срещу гъбички и бактерии. Ако пациентите имат температура или друг симптом и неутропения е важно да се свържат с лекуващия ги лекар. Има някои препоръчителни стъпки, които намаляват риска от инфекции:
1) Избягване на уживени места: колкото повече хора има толкова по-голяма е вероятността от инфекция. Това е от особено значение повреме на сезоните където има по-често струпвания на хора (зима и есен)
2) Здравословно хранене: избягване на храни които често носят инфекции. Следене на стандартните хигиени мерки при работа с различни хранителни продукти и правилно приготвяне.
3) Да се движим: всекидневното правене на леки, ненатоварващи упражнения подобряват имунитета.

• Гадене и повръщане: свързани са с традиционни химиотерапевтици. Антиеметични лекарства се използват за превенция. Ако превенцията не е достатъчна могат да се изпишат други лекарства.
• Периферна невропатия: това се среща често при лекуване с bortezomib и thalidomide. Увреждане на нервните окончания може да промени усета в дланите и стъпалата и да доведе до болка. Симптомите започват от краката и вървят към ръцете. Настройка на дозата и промяна на лечението са двата начина по който се избягва този страничен ефект.
• Тромбози: риска от тромби се покачва при използването на thalidomide или lenalidomide в комбинация с dexamethasone. Подуване, зачервяване и болка са често симптомите на тромбозата. Ако забележите това по краката и ръцете се е важно веднага да се свържете с лекар. За намаляване на риска от томбоза може да се прави профилактика с антикоагуланти и често се прилага в комбинация с изредените горе лекарства.

Запитване

Вашият Email 
Предмет 
Запитване 
Моля въведете следните символи: ckizkklo Предпазва от SPAM!
    

Адресна информация

София, 1408

ул. Нишава № 121

help@onconavigator.info

0885 906-376