Въведение

Глиомите са група тумори на централната нервна система, които се различават помежду си по това от какви клетки произлизат (астроцити, олигодендроцити или и двете) и степента на агресивонст (от най-малко агресивна до най-агресивна : ниско оценена глиома -> анапластична глиома-> глиобластома).

Диагноза
• Глиома се подозира когато има редица симптоми, като гърчове, промяна в държанието и настроението, различни неврологични оплаквания ( проблеми с виждането, трудности в говора, проблеми на разбиране на разговор, загуба на контрол и сила на части от тялото, промяна в походката), както и симптоми свързани с повишено налягане в главата (главоболия, гадене, повръщане, замаяност).

• Златен стандарт от образната диагностика в откриването на глиом е ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Изследването позволява да се определи обхвата на тумора и дали може да бъде хирургично отсранен.
• Част от тумора се взима (чрез хирургическа резекция или отворена биопсия, когато тумора не може да бъде премахнат) за да се изследва в лаборатория и да се потвърди диагнозата и да се предоставят молекулярните характеристики на тумора. Молекулярната характеристика дава информация за субтипа глиом, прогнозата и насочва лекуващите в лечението.

Лечение
Хирургията е първата опция на лечение за повечето новодиагностицирани глиоми. Изрязването на тумора възможно най-обширно до колкото това позволява се асоциира с добър изход независимо от субтипът на глиома. След операция лечението варира в зависимост от вида глиом.
• Глиом с ниска оценка (оценка 1 и 2)
• Лъчетерапия е стандартното постоперативно лечение при пациенти с висок риск от рецидив (завръщане на заболяването)
• Химиотерапията има по-малко дефинирана роля при оценка на тумора 1 и 2. Използва се при пациенти, които не могат да бъдат оперирани или при рецидив след лъчетерапия. Пациенти при които туморът показва специфична молекулярна характеристика (генетична загуба на хромозоми 1р/19q) са по-чувствителни на химиотерапия, което означава че тези пациенти имат по-голяма полза от този вид лечение.
• Анапластичен глиом (оценка 3)
• Лъчетерапия последвана от химиотерапия е стандартния постоперативен подход.
• Лъчетерапия приложена самостоятелно може да се използва при олигодендроглиални тумори без генетична загуба на хромозоми 1p/19q.
• Проучвания показват че химиотерапия приложена след операцията и администрирането на лъчетерапия само при прогресия, дава същите резултати като лъчетерапия след операцията и химиотерапия при прогресия.
• Глиобластома (оценка 4)
• Използването на химитерапия в комбинация с лъчетерапия след операцията е стандартния подход при пациенти с глиобластом, които са по-млади от 70 годиним както и при по-възрастни които имат специфична молекулярна характеристика (присъствие на MGMT генно метилиране).
• Химиотерапия приложена самостоятелно е подходяща за възрастни пациенти неподходящи за комбинацията и експресиращи MGMT метилиране на гена.

Дефиниция на глиом
Глиомите репрезентират група от злокачествени заболявания, които могат да се локализират навсякъде в централната нервна система (т.е в главния мозък и гръбначния мозък). Те се характеризират с тенденция да инфилтрират нервната тъкан и да се разпространяват локално в нервната система. Туморно разпространяване извън нервната система обикновено няма.

Анатомия на мозъка, малкия мозък, мозъчния ствол и други части. Горната част на гръбначния стълб също е изобразена.

След хистопатологично изследване глиомите са кръщават съгласно клетките от които са произлези (астроцити, олигодендроцити или епендимни клетки). Класификацията на глиомите се осъществата чрез скала от 1 до 4, което показва бързината с която тумора нараства, както и агресивността. Тумори с оценка 1 се срещат по-често в детството и се асоциират с най-добра прогноза. Оценка 2 репрезентира бавно нарастващи инфилтриращи тумори със средна прогноза. Оценка 3 (анапластичен глиом) и 4 (глиобластом) се асоциират с бърз растеж и инфилтрация, както и лоша прогноза. Това ръководство се средоточава върху глиоми с оценка 2( ниско оценен глиом) ,3 (анапластичен глиом) и 4 (глиобластом). Таблицата долу дава обща информация за основните видове глиоми, съгласно клетките от които произлизат и оценката (степента) към която принадлежат.

Епендимните клетки са трети тип глиални клетки. Редки тумори наречени епендиоми (оценка от 1 до 3) може да произлезнат от тези клетки. Информация относно лечението на тези тумори не се описва в този наръчник.
Има много субтипове на изброените тумори. Те се класифицират и назовават съгласно микроскопската картина и тяхната локализация в мозъка. Пример са глиомите на оптичния път, които са нискостепени тумори, произлизащи от астроцити и са локализирани в оптичния нерв или оптичния път.
Важна бележка относно други видове тумори
Вторични тумори в мозъка наричани още мозъчни метастази
Карциноми които произлизат от други органи (примерно бял дроб, гърда и т.н) могат да се разпространят до мозъка. В тези случаи вторичния тумор в мозъка се нарича метастаза и той не е първичен тумор произлизащ от нервната тъкан. Лекуването на метастазите е различно от първичните мозъчни тумори.
Други видове първични мозъчни тумори
Съществуват и други видове мозъчни тумори. Най-често срещаните други видове мозъчни тумори са менингиомите, които произлизат от менингите (мозъчните обвивки) и аденоми на хипофизната жлеза. Други видове включват епендимом, примитивен невроектодермален тумор и медулобластома, които са редки заболявания среюани предимно при деца. Леченето на тези заболявания е различно от глиома и не са обяснени в този наръчник.

Чест ли е глиома?
Глиом е рядко срещан вид рак, тъй като се проявява в 6 човека от 100 000 всяка година. Въпреки това глиомите са 80% от туморите на нервната система. Възрастово могат да засегнат деца, юноши и младежи, но по-често боледуват индивиди между 50 и 60 години. В световен мащаб 3 жени и 4 мъже на всеки 100 000 са диагностицирани с тумор засягащ централната нервна система. В Европа 5 жени и 6 мъже са засегнати на всеки 100 000. Европа е с най-голяма честота на заболяването, като в Швеция и Албания заболеваемостта е най-висока (10 на всеки 100 000),а най-ниска е в Кипър и Молдова.
Средно 1 на всеки 150 мъже в и една на 200 жени в Европа ще развият тумор на централната нервна система (80% от тези случаи става въпрос за глиом).

Какво предизвиква глиом?
Преди да адресираме рисковите фактори е важно да се знае, че рисковия фактор покачва вероятността от разболяване, но не е необходим или достатъчен сам по себе си да предизвика болестта. Рисковия фактор не е причина сам по себеси. Следователно, хора с един или повече рискови фактори никога няма да развият глиом и някои хора без нито един от тези рискови фактори може въпреки това да се разболее.

До днес не се знае какво предизвиква заболяването и са открити малко рискови фактори. Най-общо глиомът се среща малко по-често при мъжете отколкото при жените. Бялата раса боледува по-често. Разпознатите рискови фактори свързани с това онкологично заболяване са:
• Йонизираща радиация
Това е установен фактор на средата , който е документиран чрез обзервация на хора преживяли атомните бомби и тежка радиация. Индивиди които са били облъчвани краниално в детството си поради друг тумор, могат да развият глиом години и дори декади след това.
• Фамилна история
Фамилна история на глиом (което означава един или повече случая в семейството) е асоциирана с покачване на риска два пъти.
• Генетични синдроми
Редица редки наследствени синдроми са асоциирани с повишен риск от развиване на всякакви видове рак, което е резултат от множество генетични промени. Някои от тези синдроми носи по-висок риск от разболяване от глиом като синдром на Cowden,Turcot, Lynch , Li-Fraumeni и неврофиброматоза тип 1.

Подозират се други фактори, но доказателствата са непостоянни. Това е случая с постоянната експозиция на мобилни телефони, които са изследвани в редица проучвания и доказателствата са непостоянни и ненадеждни.