Menu

Глиом - Класификация

Индекс на съдържанието

Какво е важно за да получим оптимално лечение?
Лекарите трябва да вземат под внимание много от аспектите на заболяването, както и индивидуалните характеристики на пациента, когато взимат решение за лечение.
Важна информация относно пациента
• Възраст
• Перформънс статуса, представлява измерване на общото състояние на пациента чрез оценка на присъстващите симптоми и тяханата тежест.
• Персоналната и фамилната медицинска история на пациента
• Резултати от кръвни изследвания ( брой на червени, бели кръвни кетки, тромбоцити , оценка на функцията на черния дроб и бъбреците)

Важна информация относно мозъчния тумор
• Хистопатологично изследване
Хистопатологичното изследване стои в основата на лечението на глиомните тумори. Глиомът може да бъде класифициран в различни степени (от 1 до 4). Така заболяването се разделя на нискостепенен глиом, анапластичен глиом и глиобластом. Нискостепенните и анапластичните глиоми могат да бъдат разделени допълнително на астроцитом, олигодендроцитом , олигоастроцитом, съгласно клетките от които произлиза туморът. Важно е да се отбележи че епендимомите са също глиоми, но се лекуват различно и не са описани в това ръководство.
Тази класификация води до различни лечения и прогнози ,които се базират на статистически данни. Статистиката не трябва да се възприема като предсказание затова колко ще живее пациента, тъй като това не е точен индикатор. Индивидуалнта прогноза на всеки един пациент се обсъжда със специалист. Най-общо колкото по-нискостепенен е туморът (степени от 1 до 4), толкова по-добра е прогнозата, но това правило има и изключения и съществуват пациенти надхвърлили очакванията. От най-добра към най-лоша прогноза класираме:
• Степен II олигодендроглиоми
• Анапластична олигодендролиома (степен III)
• Степен II астроцитом
• Анапластични астроцитоми (степен III)
• Невробластома (степен IV)
Като допълненние на степен и субтипове, други установени прогностични фактори включват възрастта, перформънс статуса, възможността за туморна резекция, общото състояние и конгнитивното състояние (мисловните способности и процеси). Скорощните открития свързани с туморните маркери (обяснени долу) дават възможност да се предвиди потенциално по-добър изход при пациенти с малигнена глиома със специфични туморни характеристики.
• Молекулярни маркери на тумора
Следните маркери се взимат под внимание от лекарите, защото те могат да помогнат в прогнозата и да насочат лечението в определена посока.
• Генетична загуба на хромозоми 1p/19q
Откриването на този маркер е важно за потвърждаването на диагнозата глиом с олигодендронален компонент (чист или смесен тип). Индентифицира и туморно приссътвие с по-бавно развитие и повишена чувствителност към лъчетерапия и химиотерапия.
• Мутация на IDH ген 1 или 2
Мутация в този ген се наблюдава в анапластичния глиом и нискостепенните глиоми и се асоциира с по-добра преживяемост независимо от лечението. Когато присъства при високостепенни тумори (анаплстични глиоми и глиобластома) подсказва тези тумори произлизат от предишни нискостепенни. Следователно тумори с мутация на IDH гена имат по-добра прогноза сравнени с високостепенни тумори без тази мутация.
• MGMT генно метилиране
Наличието на този маркер отразява неспособността на тумора да порпви увредата в ДНК следствие на лекуване с определени лекарства използвани в химиотерапията наречени алкилиращи агенти. Следователно тези тумори са по-сензитивни към temozolomide (вид алкилиращ агент).

 

Запитване

Вашият Email 
Предмет 
Запитване 
Моля въведете следните символи: xjrdctoy Предпазва от SPAM!
    

Адресна информация

София, 1408

ул. Нишава № 121

help@onconavigator.info

0885 906-376