Menu

Рак на простатата

Индекс на съдържанието

Въведение

• Простатният карцином се появява, когато здравите клетки в простатната жлеза се изменят и нарастват извън контрол, образувайки тумор. Много от туморите нарастват бавно и не се разпространяват
( доброкачествени), но съществуват и такива, които бързо се разпространяват (злокачествени).
• Точните причини за заболяването не са установени и ракът често не дава симптоми в ранните си стадии.
• Карциномът на простатата е втория по честота тумор , който засяга мъжете в световен мащаб. Заболелите са обикновено мъже в напреднала възраст – повече от половината случаи са при представители на мъжкия пол над 70 години.

Диагноза на простатния карцином
• Ранният стадий обикновено няма симптоми. Симптомите, които могат да се прояват с нарастването на тумора са свързани с притискане на уретрата (често уриниране или затруднения при микция и задържане на урина).
• Диагнозата се поставя на базата на клиничното изследване на простатата, кръвни изследвания за специфичен белтък, наречен простата-специфичен антиген (PSA) и биопсия.
• Следващите действия са насочени към определянето на стадия. Използват се ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), позитрон емисонна томография (PET) и компютърна томография (CT). Лимфните възли, разположени в таза, могат да бъдат отстранени и проверени за карциномни клетки.
• Простатният рак се стадира според размера на тумора, дали е засегнал лимфни възли и дали се е разпространил в кости или други части на тялото. Тази информация се използва за взимане на най-доброто решение относно лечението.
Възможности за лечение
• Лечението зависи от размера и локализацията на тумора, както и от стадия.
• Пациентите трябва да бъдат напълно информирани от специалист за видовете лечение.
• При някои пациенти, особено възрастни мъже с бавноразвиващ се тумор, може да не е нужно лечение, защото рисковете имат превес над ползата от лечението.
• Подходите към заболяването включват : активно следене (туморът се проследява и при прогресия се започва лечение), хирургия, лъчетерапия, хормонална терапия и химиотерапия.
Локализирано заболяване
• Локализираното заболяване се дели на нискорисково, среднорисково и високорисково.
• Пациенти с малък риск се поставят под наблюдение, радикална простатектомия(хирургично отстраняване на простатната жлеза) или лъчетерапия, която може да бъде под формата на външно облъчване или брахитерапия.
• Пациенти със среден риск се поставят под наблюдение, радикална простатектомия или лъчетерапия с или без неоадювантна и хормонотерапия.
• Пациенти с висок риск се подлагат на радиклана простатектомия с лимфаденектомия (хирургично отсраняване на лимфните възли в таза) или лъчетерапия, насочена към простатата и лимфните възли, заедно с неоадювантна хормонална терапия.
Локално авансирало заболяване
• Локално авансиралото заболяване обикновено се третира с радикална простатектомия или лъчетерапия с неоадювантна хормонална терапия и в някои случаи с адювантна хормонална терапия.
Метастатична болест
• Метастатичната болест се третира обикновено с андроген депривираща терапия, приложена самостоятелно или в комбинация с блокер на тестостероновата синтеза или химиотерапия
• Ако ракът продължава да се развива, въпреки андронген депривационната терапия, тогава се използва химиотерапия и антиандрогени.
• Radium-223, denosumab, zoledronic acid или палиативна лъчетерапия могат да се използват при усложения, предизвикани от костните метастази

Рецидив
• Използват се лъчетерапия, андроген депривационна терапия или радикална простатектомия.
Контролни прегледи по време/ след лечението
• Последователността от контролните прегледи са различни в различните части по света. Обикновено при провеждането им се прави кръвно изследване за PSA нивата, физикално изследване и скенер.
• Пациенти, които приемат от дълго време хормонотерапия се изпращат на ЯМР за проследяване на костни метастази или симптоми на остеопороза.
• Лечението може да има дълготрайни странични реакции, които да засягат пациента години след диагнозата.
• Подкрепящи групи могат да помогнат на пациента и близките им да се запознаят подробно със заболяването. Те помагат на пациента с обучения как да се справя с всички явления на заболяването- от поставянето на диагнозата до дълготрайните физически и емоционални ефекти.

Простатата е малка жлеза с формата на орех, която се разполага в основата на пикочния мехур при мъжете. Има два симетрични лоба и обгражда началото на уретрата (органът, който транспортира урината от пикочния мехур към външната среда). Уретрата транспортира и семенна течност, това е течността, в която се намира спермата.

Карциномът се формира,когато клетките на простатата се изменят и нарастват извън контрол. Повечето тумори произлизат от клетките, които тапицират жлезата – наричат се аденокарциноми. Много от тези тумори нарастват изключително бавно и рядко се разпространяват, но има и изключения.

Какви са различните типове карциноми?
Има пет основни типа простатен карцином :
• Ацинарен аденокарцином : Това е най-често срещания тип рак на простатата и се среща при 90% от случаите. Ацинарният аденокарцином произлиза от външните слоеве на простатата.
• Дуктален аденокарцином : Произлиза от клетките, тапициращи каналчетата (дуктули) на простатата. Има по-бърз растеж, в сравнение с ацинарния.
• Уротелен карцином : Произлиза от клетките на уретрата. Започва от пикочния мехур и се разпространява към простатата. Рядко може да започне от простатата и да засегне пикочния мехур и околните структури.
• Сквамозен (плоскоклетъчен) карцином : Произлиза от плоските клетки в простатата и расте по-бързо от аденокарциномите.
• Дребноклетъчен рак : Това е вид невроендокринен тумор, съставен от малки кръгли клетки. Дребноклетъчният простатен рак се среща изключително рядко – около 2 % от всички случаи.

Ракът на простатата се класифицира в стадии, в зависимост от напредването на заболяването.
Локализиран простатен карцином
Локализирано заболяване означава, че ракът е напълно ограничен в простатата и не се е разпространил към други части на тялото. Локализираният карцином се разделя на три групи : с нисък, среден и висок риск.
• Нисък риск – не расте и не се разпространява за дълъг период от време
• Среден риск – не расте и не се разпространява за няколко години
• Висок риск - може да порасне и да се разпространи за няколко години
Локално авансирал простатен карцином
Ракът се описва като локално авансирал, когато се е разпространил извън жлезата. Наример може да е засегнал околните тъкани, семенните мехурчета, разположени в близост органи -ректум или лимфни възли.
Метастатичен рак на простатата
Туморът, който е дал началото си от простатата, се е разпространил към друга част на тялото. Тумори, които се откриват извън простатата, се наричат метастази. Простатният карцином най-често засяга лимфните възли в други части на тялото или костите, но може да се разпространи и в други органи.
Простатният карцином се разделя на степени на диференциация. Тези степени показват колко раковите клетки приличат по функция и структура на нормалните клетки, както и дават представа на специалиста колко е агресивен туморът и какво лечение да се предприеме.
Скалата на Gleason служи за оценяване на карцинома. Извършват се няколко биопсии и патологът поставя точки на всяка една от 1 до 5. Оценките 1 и 2 се отнасят за нормални клетки, докато 3 до 5 се отнасят за злокачествени клетки, като 5 са най-абнормални. Общият резултат се изчислява като се вземат най-често срещаните точки от биопсиите. Например ако най-често се срещат 3 и по-малко 4, крайният резултат е 7. Възможните резултати по скалата варират от 6 до 10. По-високият резултат предполага по-бързо разпространяване на рака.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Запитване

Вашият Email 
Предмет 
Запитване 
Моля въведете следните символи: hatwkelg Предпазва от SPAM!
    

Подпомагащи групи и организации

Europa Uomo

European Cancer Patient Coalition

Адресна информация

София, 1408

ул. Нишава № 121

help@onconavigator.info

0885 906-376